ЮНЕСКО и Христо Стоичков. На първо четене това звучи като оксиморонът на годината. Модерния ляв - посланик на добра воля? В Организацията на обединените нации за образование, наука и култура?
Номинацията отприщи дежурния микс от възмущение и сарказъм. Като онзи, последвал почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет.
Някои от шегите наистина си ги бива. Например тази, че идеята хрумнала на Ирина Бокова навръх Деня на майката.
Поставя се резонният въпрос каква роля е отредена на Путко Мафани, без когото нищо не е същото.
Припомнят се вечни класики от биографията на Ицо - синята лампа, интервютата на английски, ловът на зебри и т.н. Въобще, голям майтап.
Няма спор - Стоичков е повече наследство, отколкото културно.
Силата му не е във вербалните послания. Добре де, може би в известен смисъл е, но не е удачно да цитираме, че ще загубим детската аудитория.
Всъщност силата му ще проличи най-ясно следващата седмица. Националният стадион "Васил Левски" пак ще се препълни, а в София ще дойдат Диего Марадона, Роберто Баджо, Ромарио, Жан-Пиер Папен, Лотар Матеус, Паоло Малдини...
Но междувременно отново не овладяхме рефлекса за зачеркване. У нас той е по-първичен от тези за хранене и възпроизводство. Работи безотказно като при кучетата на Павлов.
Да постнеш нещо смешно е лесно. За да се информираш, е необходим само още един клик.
Номинацията на Стоичков е в категория "Шампиони за мир". В актуалния списък попадат легенди като Сергей Бубка, Жюстин Енен, Виталий и Владимир Кличко, Михаел Шумахер, Пеле.
Тяхната роля е да популяризират каузите на организацията благодарение на своя талант и медийна популярност.
Нима Ицо ще е безпардонен пришълец в тази компания на велики спортисти? Колко от тях са безпогрешни в обноските и ораторските си умения?
Да блеснеш върху гърба на чуждия успех е примамливо лесно (питайте Ирина Бокова).
Само дето Стоичков не е Бокова. Сега вече има още една добра причина да прати всички ни знаете къде.
