Така симпатичните Анджелина Джоли и Брад Пит спечелиха делото си срещу "New Of The World" - британския таблоид, който пусна слуховете за раздялата им в началото на годината.
Любимата холивудска двойка ще получи солидно обезщетение от изданието и за да задържат съвсем имиджа си на върха на човешкото обожание, двамата, естествено, обявиха, че ще дарят сумата на благотворителната си фондация.
Нищо и никаква новина, както и нищо и никаква "клевета" за България, където „звездите" не само че не съдят жълтите вестничета за фантастичните глупости по техен адрес (ако не броим делата, които води Слави Трифонов), ами сами си натякват битовите, сълзливи и пошло скандални историйки. За да им се отпечата името от съзнанието на потребителя на подобни медии.
Една моя позната работеше върху проект "Златотърсачките" за едно списание. Трябваше й откровена девойка, която да сподели защо изразходва сескуалната и емоционалната си енергия само с мъже, с чието доволно финансово състояние е предварително запозната.
Не й се вярваше, че ще намери жив образ на този модел, който да даде "изявление", но всъщност не беше трудно - защото самоагитационното клише на такива момичета е "Няма лоша реклама!"
"Няма лоша реклама" всъщност е и любимият аргумент не само на убедени, че заслужават внимание незнайни "таланти", които тръпнат да видят името си в някое чиклит списанийце, сайтче, жълт вестник (независимо от съдържанието под него), а и на всеки представител на сектата "известни с това, че са известни".
Ония дето си носят в празните глави тезата: „Може да пишат, че даже на плейбек го докарвам фалшиво и че съм петата на първия на Емилия, ама важно е, че пишат..."
И няма значение дали си обявен за най-неприятния жив българин или за жената с най-големия изкуствен бюст - важното е пред името ти да я има превъзходната степен. Най-накрая те забелязаха.
В тази страна всеки сандвич от "Макдоналдс" е по-велик от всеки "известен" субект, чието име си мяркал по някакъв маргинален информационен повод.
Ако си просто сандвич от "Макдоналдс", можеш да си тагнеш всяко клиширано високопарно рекламно послание от рода на "Първокласно телешко, превъзходен вкус..."
Но ако си просто човечец, за когото много държиш да се знае, трябва да разчиташ на по-виртуозни послания, които пък - за да бъдат асимилирани по-лесно от местната публика - е най-добре да са в областта на пикантния жълт PR.
Преди време блогърката Екатерина Виткова писа, че в тази страна този тип PR толкова е дръпнал напред, че почти не са останали хора, които да не го взимат насериозно.
Тя говори за особената екзотика в родното популяризиране на някого, при която в жълтата преса инвестират PR не само моментално забравяни риалити звезди, новоизгряващи фолк певици или току-що обезчестени топлес героини, но и мастити фирми и финансови институции.
Не че подобни трикове са табу на Запад. И не че Анджелина е видяла съмо тъмната страна на това Брад Пит да й изневери с детегледачката пред целия свят.
Но докато такива поп идоли в момента са заети повече с избора на идеалния тоалет за премиерата на новия си филм, тук някакви хора се кикотят нервничко на публикацията за крайно неподходящото им облекло (на яхтеното парти на братя Диневи да речем).
Въобще забелязвали ли сте, че в тази страна критиката никога не се чете като критика, макар и в доста случаи да е в състояние да свърши добра работа на "повърналия" върху собствения си имидж.
Тук "известните" (и не само) толкова се напъват да демонстрират самоувереност, че тълкуват всяка по-остра рецензия като атрактивна форма на комплимент и признание.
Ако смяташ, че не съм прав и сега ме напсуваш и аз те напсувам, значи направо сме станали приятели...
