Когато американският президент Доналд Тръмп обявява изтеглянето на войските си от Сирия и се спекулира, че подобно нещо може да се случи и с контингента на САЩ в Афганистан, реакцията на българския военен министър Красимир Каракачанов да заговори за евентуално прекратяване на българското участие в мисията в Афганистан не е изненадваща. Друг е въпросът каква стойност има тя.
Подобни "мирни" сценарии звучат положително, но зад тях има скрити доста неприятни подводни камъни, които не са непременно в името на мира.
Изтеглянето от Сирия няма как да не доведе до нова вълна от насилие в оставените от натовските войници райони. Насилие спрямо досегашните съюзници кюрдите и спрямо цивилното население. Това е най-явният ефект на всяко едно отдръпване на военна сила от регион, в който войната все още продължава.
Основният момент, който би трябвало да ни интересува обаче, е самата промяна в политиката на САЩ. Президентът Тръмп обяви изтеглянето от Сирия, без реално да има подготовка за това от страна на командния щаб на армията в Пентагона и това само по себе си доведе до спирала от хаос.
За това говори както подадената оставка на ген. Джеймс Матис като Секретар по отбраната, така и настоящата липса на каквато и да е яснота по въпроса кога американските войници реално ще се приберат у дома и в какви условия ще оставят позициите си в Сирия. Все още не може да се каже дали САЩ ще защитят кюрдските си съюзници в района от враговете им, както и как ще се процедира с останките от уж победената (но на практика все още действаща в Сирия) "Ислямска държава".
Издиша и посочената като официална причина за изтеглянето - победата над ИД, чиито войници и до ден днешен продължават да действат, макар и не на толкова голяма територия и без толкова шум и медийно внимание както преди. И все пак тяхната бройка се оценява на 14 хиляди души, готови да възкръснат за ИД 2.0.
В последното си изказване по темата Тръмп реално разкри от какво е продиктувано то - Сирия е "изгубена" отдавна, а сега там е само земя на "пясък и кръв", от която нищо не може да се спечели. Истината е обаче, че изтеглянето на Тръмп ще позволи на други държави да засилят своето влияние в региона - Русия, Иран, Израел и Турция.
Още в кампанията си Тръмп заяви, че не иска САЩ повече да е "световният полицай", определяйки тази роля като ролята на "загубеняка". За него политиката в крайна сметка се свежда до това - отношения, в които или печелиш, или губиш. А всичко между и около тези черно-бели граници е просто загуба на време и излишни усилия, които не си заслужават - най-вече това скъпо удоволствие дипломацията.
Тръмп не го е грижа и, че не е особено одобряван в Европа. За него Европа е просто поредният паразит, качил се на гърба на Америка. Въпросът е, че когато започнеш да разглеждаш партньорите си като паразити, особено в една глобална среда, каквато е сигурността, партньорството престава да тежи на практика.
Тази вглъбеност на американския президент в бизнес победите на страната му, в измъкнатите икономически ползи или изоставените "тежести", отслабва реалната сила на Америка - реномето й и меката й сила - способността да убеждава другите световни играчи да се съобразяват с нея. В политиката обаче няма вакуум и това място бързо бива заето от друг амбициозен играч или коалиция от такива.
А сега да се върнем на българска земя и към позивите на министър Каракачанов за евентуално изтегляне на българските военни сили от Афганистан - най-голямата мисия на страната ни зад граница.
На фона на това, че българската армия сама по себе си не е голяма, а техниката към нея не може да отговори на възможните заплахи от по-големи сили, членството и ролята на страната в НАТО става все по-важна.
Да започнем обаче с основното - официалните власти в Афганистан няма да могат да издържат срещу напредващите талибани без намесата на НАТО. В случая българските войници участват само в охраната на летището край град Кандахар и на самия град, но те са един от гарантите за стабилност в района именно в ролята си на натовски сили.
Факт е, че вече близо 20 години в страната не може да бъде наложен мир и пред нея предстоят (евентуално и при добър късмет) важни преговори с талибаните за постигане на някакво компромисно решение, което да спре военните действия, раздиращи страната.
Тук обаче ще разгледаме самата роля на българската мисия за България. А в случая тя е важна и то не само от гледната точка на повечето пари, които всеки един войник на мисия получава (които са наистина повече, сравнени с обикновената заплата на български военен).
На практика участието на наши войници в охраната на летището на Кандахар служи за трупане на опит от реален военен конфликт. Нещо повече - спокойно може да се каже, че именно заради натовските мисии на армията ни, тя е подготвена за действителни сражения, а не просто за учения.
Другият важен момент е и реалната сила на България като съюзник - мащабната разузнавателна мрежа, в която Афганистан е ключова брънка. След терористичната атака в квартала на посолствата в Кабул българското посолство там вече не работи (ремонтът на сградата очевидно ще струва твърде много на държавата) и така мисията на страната ни в Кандахар, която се грижи за охраната на летището край града и за сигурността в района, остава единственото официално българско представителство в страната.
У нас идеята за НАТО може и да не е особено привлекателна за част от населението с мозъци, промити от години наред разпространявана пропаганда, но истината е, че именно членството ни в Алианса е най-голямата защита, която страната ни има.
Така че, когато се заговори за изтегляне на войски и прекратяване на мисии зад граница, е добре да се замислим доколко в един наистина глобално свързан свят отмятането от ангажименти е добра идея, колкото може да звучи на пръв поглед. А и Каракачанов забрави да отговори дали българските войници ще се радват да се върнат в България на заплатите, които дава ведомството му.
Нормално е за Тръмп да разсъждава като бизнесмен, защото той е такъв, а не политик и т.нар. "ред-неци" си го избраха, както ние ВС и прочие "патриоти". Но за шкембе-войвода, да се пише бизнесмен, е доста недалновидно
Алекси, не пиши, когато си неподготвен. Това е най-разумната статия от години по въпроса. А Каракачанов само няколко удара по каската ще му наместят бръмбарите в главата.
Не виждам от кого имаме да се пазим, който и да поиска да ни превземе ще го направи и НАТО няма да направи нищо-пример Кипър. Ако някой си прави някакви илюзии какво ще стане ако на Русия се наложи да натисне копчето, не го мислете, толкова бързо ще се превърнем в атоми че даже няма да имаме време за привичното ни самосъжаление. Оставете на талибаните и на останалото население на държавата да си решават сами проблемите и как да се развиват, същото и за Сирия. Некомпетентната намеса на САЩ, Русия и други държави показа, че не разбират особенностите на региона и не могат да наложат посока на развитие, която да е приемлива за местното население. А за незначителната значителност на българското участие там е просто смешно да се говори.
Ненимир, аман вече от тоя изсмукан от пръстите "пример" с Кипър! През 70-те години Кипър НЕ е бил член на НАТО. Нито на ЕС. И тогава НАТО са постъпили така,както ти днес ги съветваш - оставили са гърците и турците в Кипър да си поделят острова.
ГЕТИ, ушанките не поискаха военна подкрепа от България,защото българите така щяха да се разбунтуват,че "10-ти ноември" щеше да се случи още през 1980г. И съветските другари го знаеха...
Дедо, Бъркаш. Чаушеско не го гръмнаха заради Чехословакия. Гръмнаха го много по-късно. Защото реши да си върне всичките дългове. И ги върна. Така не се прави. След което го гръмнаха. Така се прави. Оставям на теб да се сетиш защо.
каква форумна дружинка бе какви пет лева. Тия са си обикновени чугуни, внуци на каскети
Не разбирам, защо този материал, който представя доста персонално и категорично мнение, не е подписан от автора си. Или е дело на целия екип на кафето? Или изразява колективното мнение на всички в екипа на кафето? Поради що, авторе, се срамиш да си напишеш името?