Големият майстор работи на голям тезгях: тази мъдрост важи с пълна сила за българското политическо войнство. Твърде улисано е в дълбочинен анализ по международния конспект от Крим до Косово и от Брексит до Грексит, за да обърне внимание на това, което се случва на 200 км разстояние от балкона на софийския му мезонет.
Една подробност от пейзажа все се губи в периферното му зрение - как се прави политиката на село.
Кметът на Тъжа Цвятко Балабуров, например, ще бъде съден по обвинение в сводничество за втори път за последните 5 години. Първото му дело в Специализирания съд е минало през една осъдителна присъда, върнато е за преразглеждане заради процесуални проблеми през 2016 г. и оттогава стои на трупчета. Междувременно ГДБОП изкара кмета на бис.
Според службите, Балабуров продължавал да съвместява полезното с приятното, но не на служба в Тъжа, а в бардак с 20 компаньонки, робували заради неплатени дългове по бързи кредити.
Как човек с подобна биография работи като орган на местното самоуправление?
Обяснението е лесно. По закон той отговаря на всички формални критерии за български кмет: пълнолетен, психически здрав, уседнал, неосъждан (все още), невинен до доказване на противното.
В Изборния кодекс няма дори ценз за завършено начално образование, какво остава за изисквания за високи нравствени и професионални качества. Някога ДПС номинира човек със завършен четвърти клас за общински съветник в Самоков - Трайчо Василев a.k.a. Пиже. Да се чудиш в дипломата ли му беше проблемът, или в седемте присъди?
Кметът на Тъжа всъщност не е единственият селски големец, разследван за сексуална експлоатация. Същото обвинение, само че от прокуратурата в Испания, е повдигнато срещу бившия кмет на с. Семчиново Пламен Темелков.
Темелков сдаде властта едва след като ВАС реши, че от ареста в Марбея няма как да изпълнява кметските си задължения. По същия начин приключи и петият мандат на прословутия Ценко Чоков от Галиче. При Чоков Кодексът на труда постигна това, което прокуратурата не успя за 20 години въпреки обещанията, публичните арести и делата за лихварство, палежи, побоища и организиране на престъпна група.
Да бъдеш пръв на село е особен статус. Естественият отбор е заличил даскала и попа от системата с авторитети, а от светата троица е останал само кметът. Без алтернатива.
Единствената предизборна опонентка на героя от Тъжа (с двете обвинения за сводничество) сега работи като негов секретар.
В кмета е ножът, в кмета е хлябът, а отскоро парламентът му връчи и правото да си избира частна охранителна фирма, която да попълни опразнената ниша на МВР.
Не, че от държавната машина за контрол имаше особена полза. Когато бившият кмет на Трън удари 7-годишно дете на пътя до училищния портал, местните служби стигнаха до мъдрото заключение, че момчето само се врязало в каросерията и си скъсало далака...
Целият проблем май се крие в това, че електоратът на село е прекалено стар, неплатежоспособен, дребнособственически настроен и териториално фрагментиран, за да представлява особен партиен интерес.
Тук телевизия не стъпва освен при природно бедствие, нощ на изборите или тираж на Националната лотария. А когато няма кой да пита, няма и кой да отговаря за безобразията си.
И като стана дума за отговорност, заслужава да обърнем внимание, че зад убедителния кметски резултат на Цвятко Балабуров в село Тъжа (85,34% или бруто 617 гласа) стои гърбът на коалицията "Народен съюз".
Съставена е по "изпитана" рецепта: два земеделски съюза, две отцепнически движения от ГЕРБ и "България без цензура", и двете бивши партии на Софиянски и Бакърджиев.
Не знаем дали това формирование все още съществува във времето и пространството, но сме убедени в едно: няма да видим драматични оставки след втория арест на тъженския кмет. Просто не видяхме да падат лидерски глави и след случая "Младост".
