Оставка е мръсна дума в БСП, но явно и при "автентичната десница" поемането на отговорност дори за гръмки провали е непознато. След Радан Кънев, всички чакаха какво ще направи Кунева. И тя отговори на очакванията им - не подаде оставка като председател на партията си, въпреки изборната загуба на формацията, в която участва.
Жената не била участвала в изборите, а на вота не се били явили партиите, а само Реформаторския блок, който е съставен от извънземни, а не от политически субекти с лидери.
Че за Мадам Yes постовете са важни, е ясно отдавна и нейната биография е най-яркото свидетелство за това. Когато оглави листата на НДСВ за евроизборите през 2009 година, тя послужи като ракета-носител за двата мандата на царистите, но предпочете топлото кресло на еврокомисар, което заемаше и преди това.
Бедните 300 хиляди десни гласоподаватели се нагледаха на какви ли не сеири (ако се чудите откъде идва цифрата - толкова е резултатът на Реформаторския блок на изборите през 2014 година).
Разцеплението вдясно започна още през 2004 година и мина през какви ли не перипетии. Но явно лидерите не успяха да се поучат от грешките си. През 30-те дни предизборна кампания трите десни субекта - Да, България, Нова република, Реформаторски блок - се надпреварваха да обясняват кой е по-автентичен, кой е по-десен и кой повече се бори с корупцията. Така успяха успешно да объркат хиляди избиратели и да отблъснат още толкова. Чудейки се за кого да гласуват, те се деляха в социалните мрежи и търсеха по-малкото зло.
Междувременно се оказа, че десните лидери и много от техните избиратели са живели в паралелната реалност. Това че фийдът ти във Facebook крещи „Да, България", не означава, че формацията ще влезе в парламента. Същото се отнася и за останалите шумни десни.
Резултатът беше логичен - накрая всички изядоха дървото. Сега ще им дойде акълът в главата, помислиха си с надежда нещастните дясномислещи. Но не би.
Радан Кънев наистина подаде оставка като лидер на ДСБ, но остави тежко наследство - следващият лидер ще трябва да събира парче по парче останките от партията. Кунева не пожела дори да погледне избирателите в очите. Божидар Лукарски подаде оставка, но с него и без него - потенциалът на партията му отдавна е стигнал лимита си извън обща синя формация. А резултатът на "Да, България" се поема за победа вместо за поражение, докато лидерът се чувства все по-ангажиран.
Резултатите от изборите са повече от красноречиви: обединена, десницата получи 9% от гласовете през 2014 година, а Трайчо Трайков взе 7% само преди няколко месеца на президентските избори.
Ясно е, но не и за политическите активисти вдясно.
Рефренът е познат: Костов е виновен. Поне това беше оправданието преди. Сега Командира отдавна си седи при теменужките в Драгалевци, а отлюспването продължава. Дано някой най-сетне прозре, че проблемът е другаде, защото хиляди хора отново останаха непредставени. Доверието на капризния десен избирател се печели трудно и се губи лесно.
