Лютви Местан каза няколко неща в прав текст, така че е време да разсъждаваме. Мисълта лети към следващото управление. Орешарски бе казал с достолепие, че носи всеки ден оставка и щял да я подаде веднага, щом усети изпарена любовта на БСП и ДПС. Е, Местан го каза съвсем директно, макар не с упрек към него самия, но Орешарски взе, че се изпари заедно с онова нещо мистериозно нещо в джоба. Както и преглъщащият още горчивия вкус на поредната изборна загуба Сергей Станишев.
Той бе поставен в класическа засада от по-малкия си коалиционен партньор, предложил три варианта и две дати за нови избори за ужас на социалистите, които определено нямат интерес от това.
Но да разсъждаваме по пътя на логиката. Какви са фактите?
Първо, имаме правителство, чийто край се насрочва публично от партиите в рамките на 4-12 месеца. Всички имат претенции кога да са изборите и ще се пазарят. Това означава, че задкулисно нещо трябва да се свърши. И веднага изплува обосновано предположение, че става дума за „Южен поток".
БСП обвини в рекет не кой да е, а Европейската комисия заради започналата наказателна процедура срещу България, и не само. Чашата преля, след като правителството набързо и на тъмно направи търг за избор на строителя на българския участък от тръбата. Победителят ("Стройтрансгаз консорциум" на близкия по Путин Генадий Тимченко) се знаеше предварително.
Така че руската тръба може да бъде видяна не като спасителен пояс, а като баница, която пък се свързва с разделяне и лапане, с кръгове и лобита. Външният натиск е очевиден, след като няколко руски компании мъдрят с МИЕТ какви промени в Закона за енергетиката да бъдат направени, за да получи тръбата непознат за ЕС статут.
Второ, което и да е, правителството ще се сблъска със спрени европейски фондове, блокирани проекти и държавен дълг от 4.4 млрд. лв. до края на годината. Тъй като ръце потрива Бойко Борисов, ГЕРБ има интерес от предсрочни избори или сега, за да направи свой Бюджет 2015, или в края на следващата година.
Трето, имаме нов балансьор (по Иван Костов), който в последните дни се самоопредели като консерватор в европейски план, но междувременно предложи коалиция на БСП, ""ако се отърве от Станишев и съпругата му". Имаме и Реформаторски блок, който пази партизанска позиция по отношение на партньорствата с останалите партии в следващото Народно събрание.
Вариантите
Лютви Местан по-рано беше казал, че дълги години България ще се управлява от коалиции. На практика неговата партия стои във властта без прекъсване от 2001 г. насам - дори по времето на ГЕРБ, когато кадрите на ДПС в ключови министерства като земеделското бяха запазени.
Неслучайно сега ГЕРБ и ДПС са спрягани в един отбор. Двете партии сближиха позиции и по „Южен поток", след като Местан натърти, че тръбата трябва да се подчини на европейското законодателство и нищо не трябва да се прави, „въпреки Брюксел".
Освен това, като умел диригент Местан иска „контролиран преход към стабилизиране на политическия процес" и „плавно предаване на властта на служебно правителство" . Между редовете излиза, че ДПС иска да контролира този плавен преход и да има свои представители в евентуалното служебно правителство, което по Конституция се назначава от държавния глава.
ГЕРБ може да управлява негласно с ДПС, но за целта ще му трябва официален партньор. И тук реформаторите са чудесно попадение, стига да приемат вариант, при който ДПС получава парче от баницата и запазва кадрите си в държавния апарат.
В другия лагер са БСП, АВБ и ББЦ, които описват „Южен поток" като жизненоважен. Самият Иван Костов дори набеляза ББЦ за балансьор в следващото управление и декласира ДПС от тази позиция, която традиционно беше приписвана на движението през годините. "Вечният виновник" дори предрече, че Бареков може да се коалира с всеки, когото поиска, защото нито БСП и ДПС, нито ГЕРБ и Реформаторският блок могат да сформират коалиционни правителства в настоящата ситуация.
За момента новият политик отрича всякакви общи действия единствено действия с ДПС. Това се вписва в тиражирания конфликт между Делян Пеевски (ДПС) и Цветан Василев.
За да се случат всички тези варианти, партиите трябва да минат през избори. Което означава, че можем да им объркаме сметките, ако има висока избирателна активност, която да компенсира купения и контролирания вот. Там логиката е особена.
Другото важно е номинацията за европейски комисар, но личната кариера на Станишев вече втръсна. ДПС обаче наистина е коректен коалиционен партньор, защото вариантите, които предлага означават, че кабинетът да подаде оставка най-късно през септември, когато е и процедурата за номинация за европейски комисар.
Единственото сигурно е, че Сергей Станишев вече няма друг шанс за спасение, освен с първия самолет за Брюксел. Защото партийните му другари вече точат ножовете.
