Понякога се случва на вид дребни неща да отварят огромни полета за познанието на обществото и държавата. Точно такова беше случката с руските самолети - едните, което не минаха, и единият, който мина. На вид нещо дребно, което ще е напълно забравено след по-малко от три дни медийно време. Който каквото има ще го каже и случаят вероятно ще бъде затворен.
Той обаче показа няколко силно тревожни неща за нашето общество. Няма какво да го крием - българските реакции са като кутия с тайни, а вътре - лоши изненади. Няколко от тях, 2015 г., около 25 години след промените:
1. Никога срещу Русия
Обществото ни е запомнило само последната част от обобщението на Цар Борис III за външната ни политика пред немския министър Фон Рибентроп - „Винаги с Германия, никога срещу Русия". През 2015 г. за голяма част от българското общество националният суверенитет означава да се поддържат добри отношения с Русия на всяка цена.
Няма никакво значение дали сме член на съюзи и алианси, че Студената война завърши с удивителна загуба на Съветския съюз във всяко едно отношение или че Путин анексира територии. България действа достойно и в националния си интерес, само когато не се противопоставя на Русия.
Затова, оказа се много трудно за водещи на сутрешни блокове да разберат, че има санкции срещу режима на Башар Асад в Сирия и че всяка държава, която не спазва това ембарго или пропусне през своя територия подобни пратки, носи отговорност. Така зрителят не можа да разбере, че Външно министерство има само един верен ход - да спре самолетите, в които вероятно има оръжие.
2. Европеизация на повърхността
Осем години след трудното ни, но съвсем доброволно влизане в ЕС и 11 години след приемането ни в НАТО, те не означават особено много за нас. Привързаността към Русия тук е културна, антропологична, родова и каква ли още не. НАТО и ЕС, понеже са повече рационални проекти, никога няма да бъдат фактор в душата на повече българи. Те остават на повърхността, с изкуствените клишета от телевизора и никога няма да носят чувство или да дават знаци за ориентация, така както го прави Русия.
И това е твърде жалко, защото днес Русия в най-голяма степен е символ на затвореност и опортюнизъм. Затова минаването на всеки НАТО-вски танк, който идва да ни пази и спирането на всеки военен руски самолет, ще е проблем.
3. Демокрацията и свободата не са ценност
25 години след промяната в България, когато хиляди хора поискаха многопартийна система и честни избори, това няма значение за нас. Желанието за свобода на други народи е по-скоро конспирация.
Толкова много ни липсва разбиране какво се случи по време на т. нар. Арабска пролет, че човек ще реши, че това общество никога не е живяло в тоталитарна система, тук никога не имало концлагери и никога не се е усещала убиващата същност на този вид строй.
Няма как по друг начин да обясним събудилата се отново апологиада по всички медии, породена от спирането на самолетите на Москва.
Само да припомним, че войната в Сирия започна, след като властите арестуваха и по-късно убиха няколко деца, невинно написали графит „Народът иска този режим да падне". След това Асад реши, че ще остане на власт на всяка цена. Част от цената беше и пускането от затворите на ислямисти, които сега участват в армията на ИДИЛ.
Днес безчувствени анализатори и водещи предлагат на също толкова безчувственото българско общество да избере режима на Асад пред Ислямска държава, заради няколкото спрени руски самолета.
Ако в българското общество имаше малко усещане за това, че демокрацията и свободата са важни, веднага щяхме да разпознаем, че това е фалшив избор и
никой няма право да ни кара да избираме между убийци.
Случките, подобни на тази с трите самолета, ще продължават да ни връхлитат. За нас остава задачата да разпознаваме кога някой ни подава фалшиви избори и дилеми.
А също и да се замисляме, че някои конструкции настина са твърде прости, за да поберат все по-сложния свят, в който живеем.
