Навремето хората се шегуваха, че Европа свършва там, където тоалетните започват да миришат. Не беше смешно, но пък беше вярно. Сега вицът вече има нов вариант: Европа свършва там, където минава трасето на дипломатическия конвой, извел Никола Груевски от прага на затвора "Шутка" в Скопие до прага на Орбан в Будапеща.
Историята заслужава да бъде възпята от народния фолклор. Бивш министър-председател е осъден на затвор заради злоупотреба с власт - невероятно, но факт.
"За 10 години власт на Балканите кой не е злоупотребил? Човещина", въздъхва непризнатият отрок на Александър Македонски, докато оплаква своята тежка, жестока, безока съдба. Ех, Соросе, ти, птицо проклета!
Съдът и полицията не бързат да го въдворят и му оставят 2 седмици гратисен срок преди принудителното прибиране. И тук животът става по-хубав от песен. Груевски решава да изпревари събитията и да излезе "на дюшеци". Сбогом на бронирания "Танк" за 600 000 евро с екрани на задните седалки за децата, сбогом на скопския архитектурен "Дисниленд", сбогом на неблагодарната татковина.
Сговаря се с Унгария, пресича границата с Албания в stealth-режим, автомобил с дипломатически номера го прекарва през Черна гора, и след транзит през Сърбия се озовава в резиденцията на Виктор Орбан като бежанец. Без конфискувания си международен паспорт (но дегизиран с женски дрехи, според коварен джендърски слух в унгарските медии).
Историята мълчи по въпроса защо нито една междинна служба за сигурност не реагира на факта, че току-що осъденият бивш премиер на Македония им маха с кърпичка на път към свободата. Във всеки случай, не личи да са предупредили Скопие за ситуацията, преди VIP-пасажерът да е стигнал до Будапеща.
Колкото до иконата на национал-патриот-социал-консерватизма Виктор Орбан - можете да го обвините във всичко друго, но не и в толерантност към нелегалните имигранти.
Дума да не става за политика на "отворените врати", особено на личната му вила.
Никола Груевски обаче не е върнат с първия конски вагон за Македония ("безопасна трета страна" по силата на европейското право), не е пратен и в лагер от затворен тип за тъмни балкански субекти. Вместо това е пуснат е да пресече Шенгенска външна граница на ЕС без легитимен документ за самоличност.
Войводите от родния вилает, които обичайно ползват Виктор Орбан като мерна единица за почтен държавник, по традиция предпочетоха да се снишат и да не се бутат с атовете, да не би да се минат.
Вярно, не е много патриотично, когато "братска" страна разпъва чадър над главата на човек, отговорен за смразяването на отношенията между София и Скопие след близо 10 години люта антибългарска пропаганда. Македонстването ни е свидно, но не печели избори за разлика от вишеградския популизъм.
Стига ни тази утеха, че Никола Груевски нямал български паспорт. Не е поискал, не е получил. Не, че нямаше да му (про)дадем.
Само Георги Марков се осмели да обяви, че "сваля шапка на Орбан, че държи на приятелите си", защото според него процесът срещу Груевски бил "скалъпен". Соросе, теб гледаме.
Оставяме на поколенията да преценят кое е по-забавно - това, че бивш конституционен съдия (сътрудник на VI управление на ДС) тълкува влезли в сила съдебни решения като пожелания, или че член на ПГ на ГЕРБ поставя под въпрос легитимността на македонските институции в деня, в който Зоран Заев гостува на Бойко Борисов в София.
Има три прости условия, на които "втората писта" на континента отказва да отговаря, поединично или вкупом:
- властта се предава по мирен път със свободни избори;
- съдът и полицията не подлежат на партиен диктат;
- законите се прилагат еднакво за всички, независимо от фамилното им име, политическата биография и дружеските отношения с властта.
Всяко отклонение от тези базови правила на играта блокира системата и връща часовника с 50 години назад.
В оптимистичен план, на Балканите не можем да се оплачем, че ни е скучно. Лошото е, че все по-ясно си личи къде точно приключва "онова, което имаме като Европа", и откъде започва паралелната реалност на постсъветския ориент, чиято демокрация си остава на нивото на имитиращ продукт след три десетилетия на ферментация.
Право в десетката! Много накъртваща патриотична тишина по казуса, що тъй?
Що тъй ли? Ами защото: 1. Ако направиш законите такива, че да облагодетелстват "бизнеса", особено едрия, за сметка на всичко друго - системата блокира, дори и при желание законите да се спазват. 2. Ако допуснеш капитала да се срасне с държавата, какъвто е случая в момента, системата веднага се превръща във фашистка, но не блокира, докато не се намери някой, който насила да я спре. Другата опция е да се чака, докато тя сама не се скапе и самоунищожи. Въпрос на избор. 3. Ако обвържеш с "пазара" дейности като здравеопазване, образование, култура, обществени услуги и др.п. - системата веднага се видоизменя в корумпирана, но не блокира, тъй като се подхранва от корупцията. 4. Ако обвържеш съществуването на каквато и да било дейност само и единствено с печалба - тогава законите стават излишни, а полицията и прокуратурата губят смисъла си. Разбра ли, че трите посочени по-горе благопожелателни "условия" са възможни само, ако тази държава започне да се гради наново и на чисто, след тотално зануляване на всичко? Иначе, те си остават само думи - нещо, като комунизма и демокрацията. Сега разбра ли що тъй? И разбра ли, че въобще не е в десятката, а дори извън мишената?
"ФАШИЗЪМ" е един от любимите етикети на Неомарксистите. Той може да означава всичко, но изобщо нема предвид истинския фашизъм - социалистическото кооперативно движение на Мусолини. Същият Мусолини, подкрепен от Ленин, когато го изключват от редовене на социалистите... Под "фашизъм", обикновено се разбира "националсоциализъм", но в последният термин издайнически наднича социализмът, затова изобщо не се употребява. А определението на Г. Димитров за "фашизма" (т. е националсоциализма), като "срастване на най-..." е пълна комунистическа простотия и нонсенс.
Онуфрий, Не си наясно, за съжаление. Но, имай пред вид, че навлизаш в дълбоки и гъсти дебри където, ако не си добре подготвен, може лесно да се изгубиш. Наличието на капитал, само по себе си все още не означава наличие и на фашизъм. Тук си прав. Срастването на партия с държава обаче, е вторичен процес, предизвикан от нещо друго преди това и също може да не означава фашизъм. Може да е социализъм, ако държавата е решила да преразпределя печалбите в името на конкретна идеология. Но, може и да е фашизъм, ако тя е решила да обслужва интересите на финансовия капитал за сметка на всичко останало. А въпросният капитал още преди това е подчинил всички държавни институции на своите интереси. Какво, според теб е ГЕРБ? Партия ли? Ако ги питаш тях ще ти отговорят - да, разбира се. Но дали е така, след като основният признак за партия при тях отсъства, а именно - наличие на ясно различима идеология, която да се познава и надушва отдалеч. Какво според теб значи това - "европейско развитие на България"? Кое точно може да е "европейското" на едно развитие? ГЕРБ са държавната администрация, барабар с вуйчовците, лелите, братчедите и балдъзите. И какво правят? Ами обслужват интересите на капитала, само че, за сметка на всичко останало. Разбира се, този процес започна доста преди да се появи ГЕРБ, но пътят вече беше ясно очертан. Какво може да означава лозунгът - "по-малко държава и повече пазар"?
Докс, партията на Хитлер е била последната дупка на кавала! Самият той се е отнасял с презрение към всякаква партийност в живота. Движещата сила в хитлеристка Германия е била SS - военно-политическа организация,в която е можело да членува буквално ВСЕКИ германец. Стига само да докаже,че е от арийски произход.
Симчо, тези елитни подразделения формирани от нациите-съюзници на хитлеристка Германия са били под управлението на СС,но са били ползвани само във войната срещу СССР,САЩ и Великобритания. Впрочем,когато Хитлер научава при разпита на Власов,че целта му е национална независимост на Русия,казва на Химлер да го разкара. Въпреки съпротивата на Фюрера,Власов все пак успява да формира някаква маломерна армия от съветските военнопленници,но тя никога не се е сражавала с Червената армия. Ползвана е за "прочистване" на завладените територии. Най-вече в Украйна.