Цвета Караянчева изпрати запомнящо се 2019 г. Председателят на 44-ото Народно събрание определи "Брекзит" за дума на годината в ефира на "Дарик Радио".
Дотук добре, но проблемите се появиха, когато написа тази дума на традиционната дъска, на която важни фигури от политическия и обществен живот оставят своите думи на годината. Така, както си мислят, че се пишат.
И сега таблото на "Дарик" се краси от очарователното "Брекзид", което доведе до вълна от пляскания по челото, предизвикали силни пориви на вятъра в София в събота вечерта, съборени пътни знаци и табели.
Вместо да каже "Чуждица е, случва се", Караянчева отвърна на общинския съветник Борис Бонев - а чрез него и на всички други, осмелили се да се подиграват на правописа - с оригиналното обяснение, че "Б" и "Д" били главни - като инициалите на британския премиер Борис Джонсън. Това било "символизъм" (може би има предвид "символика"?), ние, простосмъртните, какво разбираме? Нищо. Освен две неща:
- Че в страната със сигурност има креативни кризисни пиари, които, милите, трябва да замазват подобни гафове с най-правдоподобната глупост, която им дойде на ум.
- Че думата на 2020 г. очевидно трябва да е "образование" и в него трябва да се наливат още повече бюджетни средства.
Караянчева, по образование машинен инженер, и преди е стъписвала със знания. През юни 2016 г. уврено погази и географията, когато от парламентарната трибуна заяви, че Пекин (столицата на Китай) се намира във Виетнам. Добре че не беше външен министър, че щяха да са нужни едни обяснения...
Такъв, за щастие, не стана. Вместо това я направиха председател на парламента. А ако е вярно, че "рибата се вмирисва откъм главата", то имаме лошо усещане за целия парламентарен "елит".
Защото не е само Караянчева. На стената с думи на годината в "Дарик Радио" гордо стои и едно "Сила, чест и достоинство", дело на политик, който в момента е и вицепремиер, и министър. По едно полупропагандно "ИЗПРАВИ се!" се белеят следите от коректор, показващи, че авторката се е усетила навреме за някаква допусната грешка.
Ако се отдели време за задълбочен преглед на изписаните думи, вероятно ще се открият и още любопитни гаври с правописа, а любителите на графологията - онова отхвърлено от науката занимание - ще има да се забавляват с разгадаването на почерци и заврънтулки.
Таблото с думи на годината е документ с историческо значение, който да бъде изследван от следващите поколения. По него някой ден могат да се правят изводи за това какви хора са достигали до някои от най-важните държавни постове. А може би и да се извлече поука и един ден да се въведат матури за кандидатите за депутатски пост. Демокрация 2.1, българско производство. Искаш да си разположиш Д-то (от "Джонсън") на някое от местата в пленарна зала? Матура!
Няма да въвеждаме гениокрация, но поне да не стигаме до какистокрация*.
При това матурите да са не само по български език, но и по математика (бюджети гласуват) и чужд език ("so-so" ли е положението, или по-добре). Да видят депутатите през какво преминава българският ученик, когото с такава лекота товарят с нови матури година след година. А и да си спомнят тръпката от това наистина да се бориш за някое място, а не на партийно ниво вече да е било решено "тя ще влезе, той няма да влезе".
Естествено, няма как да очакваме, че в наши дни депутатите ще си натресат подобно проклятие на главите, така че това си остава пожелание за далечното бъдеще. Дотогава инициативи като тази на "Дарик Радио" ще служат като своеобразна матура и отрезвяващ шамар, че не само за резултатите от PISA 2018 трябва да се тревожим.
Ясно е, че стават грешки, но понякога опитът те да бъдат оправдани или неглижирани оставя още по-лошо впечатление. Когато през 2016 г. Караянчева премести столицата на Китай във Виетнам, тя призна грешката си. В публикация във Facebook обясни, че е имала отличен по география в училище, а "трансферът" на Пекин е станал в "момент на афект".
"Утешителното е, че подобни нелепи грешки, за разлика от тези на Путин и Буш например, нито сриват международните борси, нито застрашават световния мир", обясни тя тогава на всички медии, упражняващи се с "пиперливи коментари" по темата. Не знаем защо се сети за Буш, при условие че тогава Обама завършваше втория си мандат.
Но е права за едно - за щастие, заради "БрекзиД" няма да изхвърлят и нас от Европейския съюз, а международните борси със сигурност няма да се сринат от Караянчевия "символизъм".
Сриват се обаче други неща, като авторитета на институциите, които определени хора представляват. При вече налична криза на доверието в Народното събрание, се стига и до недостиг на уважение.
Но с работа, работа, работа и адекватни образователни реформи може би и това ще се оправи. Не сегашните, при които ученик да се оплаква, че до десети клас вече са му преподали материал, който преди е бил част от учебната програма на зрелостниците. Но как да имаш доверие на реформи, които в някаква степен зависят от нуждаещи се от такива.
Оптимизмът изстива и остава песимизмът. Субективното убеждение, че всяко следващо поколение е по-лошо от предното, е едно неостаряващо клише. Но ако има нещо вярно в него, имаме повод за тревога, защото тепърва във властта навлиза поколението "asl pls", а след известно време място там ще намери и това на селфитата.
Така някой ден на таблото с дума на годината да се озове някое емоджи - ухилено или, в по-лошия случай, кафяво и миришещо.
---
* Гениокрация - управление на интелигентните. Какистокрация - управление с участието на най-лошите и неквалифицирани хора.
