Един от нашите читатели от чужбина ни изпрати този текст...
Какво се случи с теб, българино? Нима с времето претръпна и сам си пожела да не виждаш? Нима такъв си бил преди - и такива са били твоите прадеди? Та ние вече и за смях не сме, а за рев.
Не са една или две издънките при нас, а Държавата - това сме ние. Така и ние заслужаваме парче от пая - да сме мъничко щастливи.
Чувал ли си - или чел декларацията за независимост на САЩ? Ако ли не, позволи ми да цитирам нещо, написано от Томас Джеферсън: "Ние смятаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждими права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие".
А колко далечно всъщност е всичко това от нас. Не сме фалирали все още, но пък гърците си ни оплюха подобаващо. Станахме за резил и пак промяна никаква. Понякога се чудя дали не съм изпуснал изборите, кой ни беше президент?
Вече и аз не знам, не съм го виждал доста дълго време. След операция "Октопод" обаче си имам фаворит - Алексей Петров.
Но пък какъв премиер си имаме. Добре, че гледах "Кръстникът" наскоро, за да си припомня поне той как изглеждаше.
Оттам пък други мисли ме плениха - за корупция, измами, убийства и чужди лични облаги.
Някога сме се ширели на три морета, но в наши дни е различно. Сега се ширим на повече от три. Толкова много хора избягаха от България, че чак се чудя кога ли градовете ни ще заприличат на пустите сцени от уестърните. Знам ли, за всичко си трябва време! Вече вълк за човека е човек, само годините са ни различни.
Кога ли ще се появи българският Конан, могъщ и магнетичен, с лек акцент, но пък с желание да направи нещо и за хората в страната. Може би преломният момент чака някъде зад ъгъла и много скоро нещата ще се променят. Ако маите излязат прави и светът наистина свърши през 2012, то България със сигурност ще излезе на челни позиции.
Защо ли? Ами влез във Фейсбук, там си пише: "През 2012 се очаква да свърши света. Ако искаш да оцелееш - ела в България, тук сме с 20 години назад." Да се посмеем сами на себе си...
Дори една от българските ни народни приказки става много актуална днес след "леко" доловима промяна - "Беден богат носи". Разказано за нас и вас. Колко на място, по-добре не може и да се подреди.
Както и да го мисля, не знам как я докарахме до това положение. Уж бяхме стигнали дъното, то се оказа, че има тайник и пак продължихме да си падаме надолу. Докога?
Няма ли наистина да се "събудим" и да направим нещо сами за себе си?
Да отстояваме позициите и да защитим правата си.
Да разберем, че вече не сме роби, а свободни хора.
Да се борим за щастието си и това на близките ни.
Да използваме стагнацията като трамплин и сами да променим съдбата си. Ще можем ли?
Кажи, какво ще се случи с теб, българино?
