Цвети Пиронкова би вчера на финал и постигна най-големия успех в кариерата си. Прекрасно за нея, България е по страниците на големите световни медии, народът с право се радва.
И точно тогава политиците се включват в играта, за да се докоснат някак до звездния миг, до чара на славата и опиянението на успеха, който иначе не могат да постигнат. Президентът поздравява Цветана чрез жанра открито писмо, (иначе не лошо написано), вярва, че "цяла България ще сподели емоцията Ви от извоюваната победа" премиерът Орешарски е "изключително горд" и споделя, че "България се гордее с Вас".
Нямаме големи съмнения, че Плевнелиев и Орешарски са хора, имат емоции, и съответното право да ги споделят, обаче това умилкване около успеха е направо карикатура на фона на състоянието в страната в резултат на тяхната работа. Политиците не са най-обичаната прослойка на населението и това е напълно разбираемо - качеството на продукта, който произвеждат, е далеч под всякакви критерии и на светлинни години от постиженията на елитните български спортисти.
Орешарски вече разсмя и гаргите, като поздрави през октомври председателя на Българската федерация по тенис Стефан Цветков, вместо Григор Димитров (момчето спечели достойно първата си титла в Стокхолм тогава). Сега е една крачка по-напред, но, както се казва, лошото чувство остава.
Тодор Живков също се въртеше около "златните момичета", но това беше през 80-те години на миналия век. Комуникацията се промени много оттогава, политиката се промени, ние вече сме други. Време е и другарите политици да разберат това.
Долу ръцете от Цвети, Григор, Кубрат - те са са на народа, който има малко основания да се радва по други поводи. Не ни разваляйте кефа от техните победи с ПР емоциите си. Ако искате да ги поздравите - обадете им се по телефона лично, пишете им мейли, но не ни карайте да ставаме съпричастни с вашата "радост".
