Изгнило, вонящо, долнопробно, грозно и отвращаващо. Това е положението на българската журналистика, на българския народ и на цялата българска система.
Мразя да пиша за подобни неща, мразя да говоря за тях, но още повече мразя мълчанието на много мои колеги, както и на по-голямата част от заспалия ни народ.
Поводът е, меко казано, ужасен. В нощта на петък срещу събота загубихме Яна Кръстева по един особено жесток начин.
Редица долнопробни и пошли информационни сайтове разпространиха един отвратителен образ на Яна - скитница, пияница и отрепка.
Въпреки че съм я виждал няколко пъти, знам, че Яна беше най-нормално, интелигентно и весело същество.
Вероятно в петък наистина се е напила, но в петък и аз се напих. В същия този парк, на 500 м от стадиона.
Знам, че няма да си върнем Яна, но аз искам възмездие. Искам убийците да бъдат намерени и наказани с цялата писмена строгост на закона.
Искам всички лайняни журналисти, които сякаш заплюха паметта на Яна, да бъдат санкционирани и да получат наказание.
Искам и да се извинят, но не така както след злословията, които писаха по адрес на Борислав Борисов по-рано тази година. Този път искам да има истински резултати.
А към всички колеги журналисти и репортери имам само една молба - не човъркайте в раните на хората.
Помнете, че отбелязвате новините, които се случват с тези хора и не бъдете жестоки.
Не бъдете като нещастниците от БЛИЦ, още по-малко като нещастниците от в. "Монитор".
Ако работите за големи медии - говорете за проблемите, не бъдете поръчкови гъзолизци.
Не пренебрегвайте нормалните хора, така както правите години наред.
Бъдете истинска четвърта власт, а не подлоги и Оруелови свине.
Това далеч не се случва от вчера, а колко други новини се пропускат, колко очевидни извергщини старателно се изтикват настрани всеки ден като нещо "абе кво да говорим за това". Българските водещи медии са най-големия виновник да сме в това окаяно състояние и вместо да ги плюем най-правилното, което можем да направим е да ги лишим от ролята на "водещи". Ето за това не ни трябва нито министър, нито избори - тябва ни избор и той да се нарича пълно игнориране. Моите съболезнование на близките и познатите на Яна, дано почива в мир.
Уважавам професията журналист и затова не наричайте така тези обикновени поръчкови драскачи и лешояди. Те са обикновени мишки
Чинчифон е прав, освен политически, медиите са силно зависими икономически, което е още по-страшния проблем. Нивото на рекламите определят до голяма степен приходите на дадено издание и съвсем резонно никой не хапе ръката, която го храни. Сблъсквала съм се редица пъти с фразата - Ами еди кой си рекламира при нас и не можем да пишем за това. Мои познати, работещи в меийната групировка на Ирена Кръстева споделят, че цензурата не е нещо, което се прави с половин уста, а нещо, което се казва на всеослушание.