От самото начало беше ясно, че номинацията на Красимир Каракачанов за министър на отбраната е едно от най-любопитните назначения в кабинета Борисов 3. Той реши да оправдае очакванията и едва положил клетва, отново извади на министерската си витрина въвеждането на наборната служба. Нищо че партньорите от ГЕРБ не били съгласни.
Въвеждането на 6-месечната наборна служба е идея, която може да се сложи в сферата на мечтите. Въпреки че видяхме, че някои мечти на Каракачанов се сбъдват, особено тази да стане военен министър.
Дебатът за и против казармата е толкова смешен, колкото и носталгичните групи във Facebook, пълни със стари войнишки снимки.
В момента в армията има 5-6 хиляди души недостиг и въпреки нелошите условия, желаещи няма.
Връщането на казармата е и финансов абсурд - изисква много средства: за изхранване, обличане и престой на войниците, заплащане, макар и символично, намиране на офицери и старшини, които да ги обучават, бази, тъй като голяма част от поделенията бяха закрити.
Всеки финансов министър, който не е загубил ума си, би отказал категорично подобен разход, така че не се плашете, млади български мъже.
Освен това през 2017-а година и децата знаят, че армията е боеспособна и силна не поради броя на хората в нея, а от гледна точка на технологиите и модерните оръжия, с които разполага.
Стратегията трябва да бъде точно обратната: България да има добре платена, мотивирана и професионално оборудвана армия.
Съвременните опасности - надвиснали терористични заплахи и други рискове за националната сигурност, предполагат различен подход - по-скоро курсове по гражданско обучение за мъже и жени, които да подготвят за реакция по време на атака. И ако военният министър цели друго, освен аплодисментите на някогашни наборници, то в тази посока може да търси решения.
А големият въпрос пред армията не е дали да върнем наборната служба, а как да я модернизираме успешно, въпреки комисионните.
