Тайфуни с нежни имена

Сомалийски пирати, френски болести, държавни тайни, заплахи за съд, недомлъвки за милиони и Иван Гарелов в принудителна пенсия - това не са приключенията на Емил Боев, а съвсем реален епизод от предизборната кампания.

Ченгеджийницата мина в скоростната лента две седмици преди парламентарния вот. За всички, които го пожелаха.

Как започна всичко? "Новото лице" на БСП Елена Йончева реши да посегне не просто на ГЕРБ, а на най-свидната му рожба, като нарече санирането "една голяма кражба".

Във възмущението си Бойко Борисов избърза и вдигна залога. Извади вехта фактура от архива "Тежкото наследство на Станишев" с 2 милиона лева пасив и го приписа на сметката на Йончева.

Даде да се разбере, че плащането е било насила и то при "ясен конфликт на интереси", но си спести допълнителни детайли, "за да не наруши закона".

Медиите набързо свързаха точките: през октомври 2008 г. българката Данка Панчова беше отвлечена в Сомалия заедно с група французи от доброволческа неправителствена организация. Не щеш ли, в разгара на кризата Елена Йончева замина за Африка, изведнъж успя да влезе във връзка с посредници на похитителите и филмът взе да става интересен.

Всички аналогии със Сесилия Саркози и освобождаването на медсестрите от Либия са напълно (не)случайни.

Малко по-късно отново французите договориха свободата на Панчова, тя се прибра в България жива, здрава и невредима, Румяна Желева се снима с нея на летището и случаят беше забравен. Една година след сомалийския happy end обаче Борисов се оплака, че Станишев му е завещал 2 милиона лева извънредно задължение към НРС "заради едни безобразия във Франция".

Какво точно се е случило, що за безобразия са вършени "във Франция" и изобщо има ли Елена Йончева каквато и да е роля в конкретния сюжет - нито един от тези въпроси няма публичен отговор заради грифа "Строго секретно".

И без това, единственият възможен достоверен източник - бившият шеф на НРС Кирчо Киров е с единия крак в затвора заради аналогичен казус, делото за необяснимото изчезване на 10 млн. лева от разузнаването.

Вместо скандалът да приключи поради самоизчерпване обаче, последва развръзка в картаджийски стил: лордовете анонсират, лакеите разиграват.

В странния обяснителен режим се включиха бивш министър-председател, бивш финансов министър, бивш шеф на разузнаването, бивш директор на БНТ, че дори и бивш началник на "Напоителни системи" - кой от кой с по-противоречив и многозначителен коментар по темата. За да се стигне до днешната ситуация, в която теренът е разкалян до неузнаваемост.

Или - до момента, в който медийният съветник на служебния премиер Иван Гарелов директно нагази в предизборната кампания като личен застъпник на някогашното си протеже Елена Йончева. При това: директно заплаши Бойко Борисов, че ако не спре с атаките, ще получи втори тежък удар, сравним с получения шамар след провалената кампания на Ирина Бокова за ООН.

Кулминацията беше "контролиран взрив": Гарелов жертва напълно ненужен пост, който така или иначе щеше да заема още месец-два, за да спечели тактическа победа по учебник.

Нито Гарелов е толкова наивен да не знае в "какъв капан влиза" (само преди 10 дни отново гастролираше в Нова ТВ по въпроси от предизборната кампания), нито е възможно някой в Министерски съвет да не разбере предварително за медийния му ангажимент.

В съзнанието на публиката, той вече не е нарушител на етичните правила за поведение на държавен служител, а мъченик на sms-цензурата - удар по най-слабото място на Бойко Борисов.

Каква е поуката? Всъщност никой не знае какво се крие зад сблъсъка между Борисов и Йончева (нали не се заблуждавате, че е обидата от санирането?). Кого ползва този абсурден скандал, кой е прав и кой лъже, едва ли някога ще се разбере. Поне не и преди 26 март.

Но едно е кристално ясно: това е перфектен пример за щетите от смесването на политическата игра с ченгеджийски трикове. Пример е и за ефектите от слабата хигиена и болна имунна система на медиите.

Избори без компроматно шоу са си срам за майстора. Само че май изборът става все по-безсмислен.