27 години след 10 ноември 1989 повече от половината население на страната все още не се е отърсило от рефлекса "При бай Тошо". Примери не липсват: от ретро носталгията по кренвирши и бира като "от онова време", през пламенните речи на Цецка Цачева в Китай, до цялостното поведение в партиите без изключение.
Приветствия от държавните и партийни ръководители, благодарствени писма от партийните структури, кошница цветя от ... за ... , смесване с електората за снимка, доноси и партиен съд за всеки с различно мнение - всички тези ежедневни сцени оставят впечатлението, че преходът не просто не е свършил, а е много сфери той дори не е започвал.
И спортът е една от тях - от държавната (и лична на премиера) намеса във футбола, до приветствията и благодарностите за заслугите на властта при всеки спортен успех.
Медалите от Олимпиадата може и да са само три, но за сметка на това всички те са лична заслуга на премиера Бойко Борисов.
От кацането си на Летище София, та чак до следващата Олимпиада (или до смяната на правителството) федерациите се надпреварват да благодарят на министър-председателя.
И ако при борбата, леката атлетика и федерациите с по-малки успехи поклоните бяха скромни, то художествената гимнастика звучно показа, че в този спорт годината е 1986, а не 2016.
"Златните момичета" са се срещнали с премиера Борисов по собствено желание, за да му благодарят "за подкрепата, грижите и отношението към тях от създаването на отбора до края на спортната им кариера", съобщиха от Българската федерация по художествена гимнастика.
В срещата между премиера и спортистите няма нищо странно, в прессъобщението на федерацията обаче има толкова клишета "от едно време", че човек започва да се чуди дали Илияна Раева е преяла с ретро кренвирши или е прекалила с ретро бирата.
Изречения от рода на "Срещата премина в приятен разговор, момичетата разказваха на премиера случки от кариерата си, а той ги запозна с неща от неговото напрегнато ежедневие" са като извадени от съчиненията на Тодор Живков и звучат като несполучлив скеч от "Шоуто на Слави".
От прочувствените излияния на г-жа Раева и гимнастичките научаваме още, че г-н Борисов пръв е протегнал ръка на художествената гимнастика, пръв ги е поздравил за успеха в Монтпелие (оригинален правопис, добре, че не са му сложили едно р накрая) и пръв ги е поздравил за героизма в Рио.
И ако цялата случка предизвиква по-скоро смях сред публиката, то превръщането на "Златните момичета" в циркова атракция, жертви на престараването на Илияна Раева, е като гаден виц в края на комедийно шоу.
Дали Илияна се надява премиерът да върне Наско Сираков в Левски или е хвърлила око на ордена, който Нешка отказа, преди да ѝ е връчен, е все тая.
От такива посредствени представления не печели никой. Нито спортът, нито премиерът. Благодарните федерации не носят нито повече гласове на изборите, нито повече медали.
Дано в следващите 27 години всички го разберат. Дотогава ще разчитаме на подарения на Борисов "бразилски сувенир, който да ГО пази, да МУ носи здраве, сили и успех!"
И на благосклонността на Ретроградния Меркурий.
