Има много причини човек да гласува и още толкова да не го прави. Забравете за изтъканите клишета, че вотът е и право, и задължение. Единственият проблем с негласуването е в интерпретацията. Трудно е да кажеш дали онзи, който не е отишъл до урните - е отвратен от системата и активно казва НЕ на всички, или е пасивен и просто не му пука.
И разбира се, че и едните и другите имат право да критикуват. Не пуснатата бюлетината е критерият, който ще определи това. Много по-логично е, ако искаме да въведем аргумент за неформално изключване от правото на гражданска позиция, това да са данъците. Защото след като плащаме сметката на политиците, все трябва да имаме право да изразим мнение.
Европейски избори започнаха. Чакахме ги дълго, защото през тях, щем не щем, ще си сверим усещанията за българската политика - от миналото лято насам те бяха ориентирът, който трябваше да покаже дали доволните от правителството са повече от недоволните. Дали изригването срещу Пеевски и всичко, което той символизира, е било просто софийски синдром или нещо повече.
Няма еднозначно добри и лоши хора, да не говорим за политици. Няма и честни избори. Ако чакаме в политиката да дойдат „добрите", а процедурите да станат съвършени, по-добре да четем приказки.
