Българските ученици пият и пушат повече от връстниците си в другите държави. Те са сред първите по ранни сексуални контакти. Българските ученици са финансово неграмотни. Заложните къщи да са им по-познати от банките, но за сметка на това са на „ти" с хазартните игри . Българските ученици пият в парка и не обичат спорта, а колкото повече растат, толкова по-чужд им става.
Българските ученици са сред първите, що се отнася до тормоз* в училище.
Сегашните ученици са тези, които някой ден ще бъдат наемани на работа, или не - все пак България е и сред първенците по брой на младежи, които нито работят, нито учат, нито се квалифицират.
Разбира се, лесно е, докато четем статистиките, да обвиним тийнейджърите - че са мързеливи, че не внимават в час, че предпочитат бирата и смартфона пред ученето.
Трудното е да признаем, че децата са продукт на родителите си и на обществото, не само на образователната система. Че батките и каките се възпроизвеждат и възпитават нови батки и каки.
Всички тези статистики са просто показател за проблем на много по-дълбоко ниво, който рефлектира върху учениците и ги превръща в „подобрена" версия на средата, което ги произвежда.
Българските ученици са най-тежките жертви на всеки експеримент със системата, на смачканото от недоволството си общество, на липсата на усещане за социална цялост. Те са жертва на родителското очакване, че някой друг ще свърши тежката работа по образованието им, по възпитанието им, по намирането на работа, по превръщането на човек в пълноценен член на социума.
Те са децата на пошлата телевизия, на жълтите вестници, на живота от сензация в сензация, на евтината дрога, на липсващата полиция, на разрушените авторитети.
Те са жертви и на училищата, които ги виждат само като бройка, отговаряща на съответна сума от делегирания бюджет. Жертва са и учителите им, потънали в необходимостта да пишат добри оценки заради реномето на училището, докато всъщност рядко срещат подкрепа за позитивните си идеи и често сами се оказват подложени на тормоз, а в замяна непрекъснато биват съблазнявани с обещания за „скок в заплатите".
Статистиките за българското образование са само симптом на болест, която много добре познаваме. То е приоритет на всяка власт, особено преди избори, когато на учителите се обещават съблазнителни заплати, на учениците - безплатни таблети и други чудеса. И сега ще е така. Резултатите ги усещаме всеки ден.
* Данните са от международно изследване, проведено в 43 държави. Същевременно само за 2016 година Министерство на образованието е регистрирало 2270 случая на физически и над 2700 на вербален тормоз в училище
