"Късен гларус над нас прелетя..."
Отново е ноември и отново има хора, които протестират с искане за оставка на Валери Симеонов. Постът, който те искат той да оваканти, е нов: заместник-председател на парламента. Причината за искането им си е старата: думите на Симеонов към майките на деца с увреждания отпреди година.
Оптимизмът на няколкото десетки души, събрали се под дъжда пред Народното събрание и заричащи се за продължителни протести, е твърде голям. Тяхната победа над наглостта в политиката дойде миналата година, при това след една продължителна кампания, широка обществена подкрепа и една от най-големите кризи за кабинета "Борисов 3", приключила с оттеглянето на лидера на НФСБ от поста вицепремиер.
Това да се случи втори път – без да има нова причина, а да се разчита на изказването на Симеонов отпреди 13 месеца – е малко вероятно.
В крайна сметка той е част от управляващата коалиция и един от останалите лидери в мини-коалицията "Обединени патриоти". След като постът на зам.-председател е предвиден за ОП, а другият неин лидер – Красимир Каракачанов, е вицепремиер и министър на отбраната, не е толкова неочаквано, че Симеонов сяда на банката и вече ще гледа останалите депутати очи в очи.
Позицията на НФСБ е ясна, ВМРО се опитват да угодят на своя коалиционен партньор, а ГЕРБ в случая отново могат да представят казуса като вътрешен за парламентарната група на ОП, същевременно давайки мълчалива подкрепа за избора, за да е една от опорните колони на кабинета стабилна.
Дори част от депутатите на опозиционната БСП гласуваха "за" избирането на Симеонов, въпреки че сега се опитват да го оправдаят като грешка с надеждата някой протестиращ (или подкрепящ протестиращите) да си каже "Браво на тях!". Не е лесно да си БСП...
Имат ли право родителите на деца с увреждания, които сега протестират, да се чувстват обидени? Да, и никой не може да им го отнеме. Но има ли я онази обществена подкрепа от края на 2018 г.? С оглед на броя на протестиращите, за момента по-скоро не.
Валери Симеонов никога не е бил особено добър в едно от нещата, за които най-ожесточено се е борил в политическата си кариера: тишината.
Именно това го скара с майките на деца с увреждания преди година. Грешката може би е, че сега отново побърза да коментира новия протест срещу себе си като "намеса в правилата и реда на парламента". А тази реакция ще доведе до още една реакция, и до още една реакция...
Що се отнася до политическия елит, скандалът с изказването на Валери Симеонов от миналата година беше приключен на 16 ноември 2018 г. - денят, в който той си подаде оставката като вицепремиер. Това беше неговото наказание и "поета политическа отговорност".
В България традиционно е трудно политически скандал да "убие" нечия политическа кариера. Вместо това най-често всичко се разминава с шляпване през ръцете и вече любимата универсална панацея, която не е нищо повече от безполезно плацебо – оставката.
След това се разчита на късата обществена памет и изгубването на интерес от страна на медиите, за да се намери нов пост на съгрешилия с думи или действия. Ако не беше така и реакциите за неуместни изказвания водеха до по-сериозни последствия – падания на правителства или реално пенсиониране от политическата сцена, трудно правителство в България щеше да изкара цял мандат, а партийният пейзаж щеше да е осеян с нови и нови проекти на опортюнисти, опитващи се да заемат местата на "пенсиониралите се".
Да си спомним и думите на самия Симеонов от пресконференцията за оставката му миналата година: "...не ми е детската мечта да съм вицепремиер и съм заел този пост единствено защото настояваха моите партньори да бъда като гарант на това управление, участвайки в него, като гарантирам и подкрепата на партията, която ръководя".
От управленска гледна точка е по-добре "гарантът за това управление" и за подкрепата на партията, която той ръководи, да бъде щастлив и кротък, отколкото да го оставят до края на мандата на резервните скамейки.
Именно на резервните скамейки има риск Симеонов да натрупа огорчение от изолацията си от властта. От вицепремиерската си оставка насам той вече няколко пъти е отправял критики към ГЕРБ в полуопозиционен режим. Продължението на тези нагласи в един момент може да доведе до по-сериозно обръщане срещу доскорошните съюзници, за да бъдат натрупани политически дивиденти. Все пак, както е тръгнало, скоро НФСБ ще има нужда от такива.
Все пак политическите кариери у нас умират на избори, а не покрай оставки.
А ако могат да се правят изводи на база резултатите от евровота, НФСБ не е в изгодна позиция в момента. Коалицията "Патриоти за Валери Симеонов (НФСБ и Средна европейска класа)" събра едва 22 421 гласа или 1,15%. За сравнение партньорите им от ВМРО получиха гласовете на 143 830 души (7,36%).
При този резултат и спорната на моменти фигура на Симеонов не е изключено ВМРО да опитат със самостоятелно явяване на парламентарните избори през 2021 г. Това би означавало сериозен крах за НФСБ и може би дори оставане извън Народното събрание.
Тази опасност води до риска НФСБ да стане по-остра спрямо управлението, за да привлече част от вота на недоволните.
А за да бъде предотвратено това, по-лесно е на партията да бъде даден пост, който да ги държи доволни.
"...но намираме само една... тишина."
