Само 1 на всеки 14 ученици определя себе си като много добре подготвен що се отнася до личните му финанси. Това показва представително проучване на Алфа Рисърч с подкрепата на Visa, проведено сред български ученици от 9 до 12 клас.
Петдесет и пет процента от юношите се определят като недостатъчно финансово грамотни.
Въпреки че резултатите показват нарастване от 36% в IX клас до 52% в XII клас в самооценката за личната финансова подготовка, значителна част от учениците в последния клас на средното образование все още нямат самочувствие, че са финансово грамотни. Като най-финансово грамотни се оценяват учениците от профилираните математически и стопански гимназии (62%), докато 2/3 от юношите в другите училища - езиковите и особено професионалните гимназии, се чувстват слабо подготвени.
Самооценката на учениците се потвърждава от слабите им познания за различни термини и практически въпроси от финансовия сектор. От общо 20 понятия във финансите младежите познават едва половината от тях, а едва 3 на 100 смятат, че са добре запознати с всички.
Най-познати на учениците са често споменаваните в медийни и рекламни кампании понятия като дебитни карти (41%), кредитни карти (40%), застраховки (36%) и кредити (35%). По-специфични понятия като инфлация, просрочие, първоначален капитал и други остават извън познанията на гимназистите.
Те познават слабо и функциите на държавните регулаторни органи във финансовия сектор. Повечето младежи знаят за съществуването на Българската народна банка (59%), Националната агенция по приходите (42%) и Комисията за защита на конкуренцията (38%). Други държавни институции в сектора остават по-слабо познати или напълно непознати.
Парадоксално учениците познават най-добре заложните къщи (58%). Едва след тях идват, застрахователните компании (55%) и банките (52%), небанковите финансови институции (39%) и лизинговите компании (36%).
Учениците също така не са запознати до голяма степен с ключови регулаторни функции на държавата. 74 на 100 от тях не знаят каква сума се гарантира от държавата в случай на фалит на банка, 79% не знаят, че държавата не гарантира инвестициите в акции в случай на обезценяването им, а други 51% не са осведомени, че БНБ обявява валутните курсове и цената на златото.
Най-рискова група представляват учениците от 9-10 клас в по-малките градове и професионалните гимназиии, тъй като скоро ще навлязат в пазара на финансовите услуги, но с много слаби познания.
В контекста на слабата теоретична и практическа финансова подготовка оптимизъм поражда фактът, че мнозинството ученици (84%) биха искали да се обучават във финансова грамотност. Най-голям интерес те проявяват към темите и услугите, които са валидни за всекидневието и бъдещото потребление на финансови ресурси.
