След като не можа да спечели подкрепата на АБВ и Патриотичния фронт за нов държавен заем от 16 милиарда лева, финансовият министър Владислав Горанов допусна дългът да бъде в размер на 12 милиарда лева.
Смаляването на сумата дойде, след като Горанов неуспешно сондира мненията на парламентарните партии, но бе обвинен в липса на ясни разчети кога и за как ще бъдат изхарчени парите.
Преди това премиерът Борисов коментира, че ако няма заем, правителството няма да има пари, с които да управлява, и намекна за оставка.
Кабинетът предвижда новият заем да действа между 2015 г. и 2017 г., като подробностите по усвояването му ще бъдат заложени в следващите закони за държавния бюджет. АБВ и ПФ възразиха, че толкова голям заем не съществува в управленската платформа на правителството и недоволстваха, че няма инвестиционна програма.
„Непопулярните решения изтощават което и да било управление, но ако част от нашите партньори са очаквали, че участвайки или подкрепяйки ще имат само позитиви, това е политически наивитет", коментира финансовият министър.
Сега Горанов отстъпва от сумата, но с уговорката, че това зависи от размера на бюджетния дефицит и на бъдещото събиране на приходите: „Тези 8 милиарда евро могат да бъдат намалени до 6 милиарда евро, ако оттук занапред балансираме бюджета за 2015 година и балансираме следващите бюджети за 2017 г.
Другите начини, които той изреди като нежелателни, са приватизация, увеличаване на данъците. "Няма как да се правят бюджети на дефицит и да не се поема дълг".
Министърът препрати въпросите за проблемите в коалицията заради новия дълг към вицепремиера Румяна Бъчварова. Иначе изтъкна, че в момента доверието към България позволява да бъде изтеглен заем при по-добри условия.
На 6 февруари правителството подписа договор за дилърство между България като емитент на облигации и четири банки - Ситигруп, HSBC, Сосете Женерал и Уникредит Банк, който предстои да бъде гласуван в парламента. Предвижда се максималният срок на облигациите да бъде до 30 години, а максималният лихвен процент - до 10 на сто.
За да стане факт обаче, договорът трябва да бъде ратифициран от Народното събрание. Гласуването се очаква следващата седмица.
Владислав Горанов допълни, че са платени адвокатски хонорари за договора, които са много по-малки като суми от обезщетенията, които страната ни е длъжна да плаща при осъдителните дела срещу нея.
