Националният център за книгата, който бе създаден в НДК, обяви началото на две програми за издаване на българска литература у нас и в чужбина. НКЦ поема разходите за печат и превод на творбите, като това няма да им създаде ограничения за участие в други програми.
Директорът Светлозар Желев посочи изискванията, на които трябва да отговарят кандидатстващите издатели - работещ бизнес и поне 6 издадени книги досега, представяне на маркетингов план, подписан договор с автора за минимален хонорар - 12% (което гарантира и интересите на авторите).
Тиражите могат да бъдат от 500 до 1 000 бр., с мека подвързия, за да се разпределят средствата равномерно между повече кандидати. Те ще получават отговор дали са одобрени до 60 дни след кандидатстването, а 30 дни по-късно книгите вече ще бъдат на книжния пазар, изтъкна Желев.
Всяко издателство може да кандидатства за финансиране на неограничен брой книги, но средства за издаване на следващата книга ще се отпускат, след като предната е вече на книжния пазар. Това гарантира качеството, както и още веднъж справедливо разпределение на средствата по програмата.
Националният център за книгата бе създаден по идеята на Мирослав Боршош, директор на НДК, назначен след връщането на Вежди Рашидов в Министерството на културата.
"Смисълът на Националния център за книгата (НЦК) е да успеете да получите онази необходима подкрепа, за да издавате повече и по-качествена литература. Имаме амбицията НДК да престане да бъде само абревиатура, а екип, с който можете да работите активно", коментира Боршош са среща с Асоциация „Българска книга" (АБК), която приключи днес в Арбанаси.
Асоциацията изнесе и стряскащи данни от социологическо проучване на читателските практики у нас - 27 на сто от българите не четат книги и не смятат това за нужно. 46 на сто от участниците са прочели не повече от десет книги. Никога не са пипали книга 5 % от анкетираните, а над 500 книги са прочели едва 14 на сто от българите.
Според Боршош НДК ще бъде най-оперативният център, свързан с българката култура и литература. Той беше категоричен, че издателският бизнес е един от най-сложните, а инвестициите в него - сред най-рисковите.
"Има много добри практики по отношение на книгите и книгоиздаването, които могат да се взаимстват от другите т. нар. бивши социалистически държави и да проработят тук", беше категоричен той. "Възприемам това, което правим в НЦК като мисия", каза в заключение Мирослав Боршош и апелира към издателите да бъдат активни.
