Главният архитект на София Петър Диков подава оставка и ще си тръгне от поста на 9 февруари догодина, когато се навършват 10 години от назначението му на ключовия пост на Направление „Архитектура и градоустройство" на Столична община.
Той е подал молба за напускане до кмета Йорданка Фандъкова, която акцентира силно върху градоустройството като видим резултат на нейното управление в предизборната кампания за местния вот. Той обясни на пресконференция, че си тръгва доволен от свършената работа, но е време за нови лица в управлението на София.
Предстои конкурс за мястото на Петър Диков, който призна, че е „видимо омръзнал" на столичани.
Диков е емблема на градоустройствената политиката на столицата, която претърпя бурно развитие и събра множество критики от граждани заради даването на предимство на асфалта, новите пътища и застрояването, особено в южните части на Борисовата градина.
Като най-голям успех той посочи приемането на нов Общ устройствен план на София. Другото, с което се гордее, са обществените обсъждания, премахването на билбордовете и сергиите по улиците, ремонтът на парковете - Северен и Южен.
"Затварянето на металоргичния комбинат "Кремиковци" - за мен това е един от четирите ми успеха, това е една екологична язва и цирей на София. Северните територии получиха шанс, когато се затвори "Кремиковци", защото когото комбинатът съществуваше не се дишаше там", коментира Диков.
Главният архитект на столицата изтъкна и т.нар. северна скоростна тангента, която е с дължина от 17 км и дава възможност да се стигне за 10 минути от единия до другия край на София.
Като главен архитект винаги е защитавал идеята за обосяване на скоростни рингове между кварталите, с които да се избягна преминаването на автомобилите през центъра. Строителството на тези трасета обаче потъна в съдебни битки, основно бул. „Тодор Каблешков".
Последните критики срещу Диков бяха заради ремонтите на ключови кръстовища, сред които при Лъвов мост, Семинарията и спорните проекти за обновяване на центъра на София.
