Страните от Балканския полуостров не са подготвени за голямо земетресение - това е изводът, който "Ню Йорк таймс" прави след земетресението в Албания, което отне живота на 51 души и остави десетки без дом.
Изданието посочва, че "от Букурещ в Румъния до София в България и по целите Балкани държавите в Югоизточна Европа и редица техни правителства се провалят в справянето с рисковете, които остаряващите сгради представляват".
"Ню Йорк таймс" допълва, че проблем идва и от окуражаването на новото строителство през 90-те години, когато тези държави извървяваха прехода от комунизъм към капитализъм. По това време обаче стандартите за безопасност са останали на втори план.
Резултатът, както се посочва в статията, е, че милиони хора живеят в домове, които е много малко вероятно да оцелеят при силно земетресение.
Изданието дава отново пример с Албания, където трусът е направил зле конструираните сгради още по-нестабилни и по-опасни, а страната няма достатъчно квалифицирани инженери и експерти, които да направят оценка на рисковете.
От друга страна цената за необходимите ремонтни дейности, когато вече има установен такъв риск, е твърде висока за региона, в който са най-бедните държави в Европейския съюз, сочи "Ню Йорк таймс".
Само в Букурещ 349 сгради са определени като такива с изключително висок риск и се смята, че при силен земен трус те ще бъдат изцяло сринати. Стотици други сгради също са потенциално застрашени, като повечето от тях са жилищни кооперации.
В София след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. строителите се налага да отговарят на изискванията за безопасност на Брюксел, но много от конструкциите в столицата са отпреди 1989 г.
За този период в града изникват десетки многоетажни панелни блокове, които трябва да отговорят на нуждите на нарастващото население на София.
"Построени правилно и поддържани както трябва, тези сгради най-вероятно не представляват голям риск, но често не се случва нито един от тези два фактора", уточнява изданието.
И в България през 90-те изживяваме бум на строителството, често извършвано от спекулантни фирми. Освен това много от приземните етажи на жилищните блокове са превърнати в магазини, което е допълнителен риск за сградите.
Световната банка на свой ред определя липсата на достатъчно данни за сеизмичната безопасност на старите сгради в България "крайно належащ въпрос".
