Наркополитиката, която води българската държава, всъщност произвежда повече деца, които употребяват наркотици, и повече млади хора с осъдителни присъди. Това казаха от Българското либертарианско общество (БЛО) и движение Промена на пресконференция в БТА днес.
Те допълниха, че борбата с дилърите и престъпността остава неефективна, въпреки законите и усилията на МВР. Проучване на съдебните дела за периода 2009 - 2016-а показва, че моделът на криминализация и строги наказания е неработещ. Полицията не преследва големите наркотрафиканти и производители - 3 от 4 съдебни дела са за притежание на малки количества.
Димитър Карагегов, който е в управителния съвет на БЛО, каза още, че 80% от хората, които законът преследва заради притежание и употреба на наркотици са учещи или трудово заети. Според изследването едва 0,5% от извършителите на престъпления в България са употребили наркотици. Извършителите на престъпления в нетрезво състояние са с 32 пъти повече, както се вижда от графиката.
Според Карагегов преминаването към по-либерален модел на законодателство, що се отнася до наркотичните вещества, ще спре репресиите срещу хора, които всъщност не са опасни за обществото.
Най-голям е процентът на делата за притежание на марихуана - 72% от общия дял. На второ място са подсъдимите за притежание на хероин, а на трето - на амфетамини.
Проучването показва, че разкриваемостта на престъпленията с наркотици е рекордните 76%. За сравнение автомобилните кражби са с 8% разкриваемост, убийствата - с 40%, а всеки втори извършител на изнасилване е на свобода.
БЛО и Промена допълниха още, че през пролетта на 2018-а готвят голям протест, който да покаже, че младите хора в България искат различна и разумна наркополитика. Исканията са за диалог с гражданското общество с цел промяна на сегашния законодателен модел. Подобен протест имаше през април тази година като на него се събраха около 700 човека.
Според Карагергов едно от решенията е по-голяма либерализация на законодателството, както и това проблемът с употребата на наркотици да бъде разглеждан първо от гледна точка на здравеопазването, а след това от тази на наказателната власт. Той допълни, че човек, употребил упойващи и/или психотропни вещества, не бива да бъде разглеждан веднага като "наркоман" и престъпник, а като нуждаещ се от определен набор медицински услуги.
