Жертва на Възродителния процес осъди прокуратурата

Мъж, затворен в лагера "Белене" по време на Възродителния процес, осъди прокуратурата заради бездействието й по Дело No.1 / 1991 г. срещу идеолозите на репресиите над българските мюсюлмани, съобщава в. "Сега".

Софийският районен съд е уважил иска на гражданина Ш. С. М. в размер на 100 000 лева заради това, че "наказателното производство надвишава почти два пъти абсолютната давност за разследваното престъпление".

"По същество това поведение представлява отказ от правосъдие, тъй като изключва възможността за упражняване на правата на пострадал в рамките на един човешки живот", се казва в мотивите на съда.

Решението е взето на първа инстанция, не е окончателно и подлежи на обжалване.

Прословутото Дело No.1 от 1991 г. беше образувано срещу бившия ръководител на ЦК на БКП и на Държавния съвет Тодор Живков, вътрешния министър Димитър Стоянов, външния Петър Младенов и Пенчо Кубадински, който участва в групата, инициирала Възродителния процес.

Обвиненията срещу тях са за подбуждане към расова и национална вражда и омраза. Година по-късно то е преквалифицирано във военно длъжностно престъпление. Военният съд обаче е върнал обвинителния акт с указания "да се издирят всички пострадали", както казва години по-късно зам.-главният прокурор Валери Първанов.

В решението се разказва как след образуването на разследването през 1991 г. до 1998 г. делото е разглеждано относително ритмично и бързо, като в този период обвиняемите са предавани на съд два пъти. И двата пъти съдът е връщал делото на прокуратурата, защото не са били посочени пострадалите от престъплението. От 1998 г. до 2001 г. не са извършвани никакви действия по посочването им. В периода 2001-2004 г. са установени и разпитани 312 пострадали от общо 446. Това е косвено доказателство за неоправданото бездействие от близо 10 г. за установяване на пострадалите. От 2002 г. до сега останалите 134-ма души не са разпитани - заради неправилно оформена съдебна поръчка или по други неясни причини, се посочва от в. "Сега".

Съдът приема, че държавното обвинение дължи обезщетение на Ш. С. М. заради претърпяното разочарование и страх, че дълги години няма изгледи за приключване на делото и обвиняемите ще останат ненаказани.

"Изпълнението на задължението за пълно и всестранно разследване е било въпрос на организация и воля, при положение че е на разположение ресурс на цяла една държава", посочва съдията, присъдила обезщетението.

Новините

Най-четените