София няма проекти за намаляване на замърсяването на въздуха от битово отопление - един от значимите източници на фини прахови частици. Това се посочва в доклад на Европейската сметна палата, публикуван днес. Там се посочва, че в плана за качеството на въздуха в София няма никакви мерки срещу влиянието на домакинствата на въздуха в столицата.
Палата е направила проверка на мерките за прочистване на въздуха в Брюксел, Краков, Милано, Острава, София и Щутгарт.
В таблицата за години загуба на живот в добро здраве заради мръсен въздух България е на челно място. Посочва се, че София няма места за наблюдение "от промишлен вид" на качеството на въздуха, въпреки че налице са електроцентрали и други промишлени съоръжения, съобщава bTV.
Спечелените от Европейската комисия дела срещу България за чистотата на въздуха също не са довели до предприемане на съответни мерки.
Отбелязва се и че измервателната станция на Орлов мост е била премахната през 2014 г. заради строителството на метрото, а преди това тя е отчитала най-големия брой дни с превишения на фините прахови частици. След това честотата на измерените превишения рязко е намаляла.
Проблем за София остава замърсяването с финни прахови части с размер 10 микрограма на кубичен метър (ФПЧ10). От 2009 г. насам при показателя ФПЧ10 се наблюдава постоянен спад на броя дни годишно, в които има превишение на допустимите стойности. Въпреки това през 2016-а превишения е имало в 71 дни при допустими 35.
В доклада се посочва, че за последното десетилетие равнището на финансиране на мерки за опазване на чистотата на въздуха е паднало от 120 милиона евро за периода 2007-2013 г. на 50 милиона евро за 2014-2020 г.
През 2016 г. общо 13 държави в ЕС, сред които и България, са нарушили пределно допустимите стойности за фини прахови частици.
