Анкета на Pew Research показва сериозни разминавания между мнението на хората в Западна и в Източна Европа. Проучването е проведено в периода 2015-2017-а и в него са взели участие 56 хил. европейци над 18-годишна възраст.
Различията са най-вече в областта на толерантността, приемането на малцинствата и религиозните възгледи на населението.
Близо 70 на сто от българите например са съгласни с твърдението, че "може да не сме съвършени, но културата ни превъзхожда тази на останалите".
Резултатите от проучването са оповестени на 29 октомври и показват ценностното разделение между Западна и Източна Европа. Две държави - България и Румъния - демонстрират подобен силен културен национализъм.
Изпреварва ги Гърция, в която съгласие на твърдението са дали 89% от анкетираните. Другите пет държави, масово одобряващи тезата за културното превъзходство, са от Западните Балкани - Сърбия, Босна и Херцеговина и бившия Съветски блок - Русия, Грузия и Армения.
Само 20 на сто от испанците отговарят положително на същото запитване. Сходни са нагласите в Белгия, Естония и Швеция.
България е на второ място в подкрепата на мнението, че за да имаш културна идентичност, трябва да си роден в страната.
85 на сто от българите подкрепят това твърдение. В Румъния процентът е още по-висок - 89%.
79 на сто смятат, че за да се наречеш българин, семейството ти трябва да има някаква връзка със страната. Близо до този резултат са унгарците с 83% и поляците с 82%.
Според тях е "много" или "общо взето" важно да си роден в страната, за да се наречеш истински унгарец или поляк. По този критерии единствената западноевропейска държава с подобна нагласа е Португалия с 81 на сто.
Сред първите 20 попадат Италия и Испания. В скандинавските държави, Германия, Франция, Холандия и Белгия процентът пада под 50.
Изследването на Pew показва и че младите не отдават толкова голямо значение на местораждането, за разлика от по-възрастните. От анкетата става ясно и че жителите на Централна и Източна Европа са по-малко склонни да приемат религиозните малцинства като мюсюлмани и евреи като пълноправни членове на обществото.
Най-толерантни в религиозно отношение са в Холандия, Дания и Швеция.
На религията не отдават голямо значение и в Германия и Великобритания. Само около 10% от германците и англичаните определят себе си като религиозни. За сравнение, 55 на сто от гърците и 50 на сто от румънците смятат себе си за набожни.
По-малко от половината източноевропейци са на мнение, че биха приели мюсюлманин в семейството си. 32 процента от българите казват, че биха одобрили такова нещо. 66% от финландците и 74% от испанците нямат подобни притеснения.
В северните страни са по-толерантни нагласите към еднополовите бракове. 88 на сто от шведите одобряват този тип съюзи. След тях се нареждат Холандия с 86% и Дания - също с 86 на сто от анкетираните.
На другия полюс и против еднополовите бракове са най-вече Литва и Латвия - там съответно само 12 и 16% ги одобряват.
