Един от най-големите недостатъци на българина е твърде късата му памет. Недостатък, от който си пати цял живот, независимо от концентрацията на сиво вещество. И въпреки това си знае своето и като последния глупак и мазохист на планетата продължава да го дава на принципа "всяко чудо за три дни".
"Армейците" надигнаха леко глави от прахта, след като Радуканов пое отбора. Действително резултатите са налице - 4 от 4, в това число и престижен успех в сърцето на Европа. Като цяло, футболът продължава да го няма, но поне духът и настроението се върна. За съжаление обаче се върна и амнезията.
Дни преди двубоя с Берое сектор "Г" се събра и отсече: "Обединение!" То беше налице преди мача в Борисовата градина, на Лятната естрада, където близо 300 от най-активните привърженици се събраха и засвидетелстваха, че заедно тръгват срещу узурпаторите на най-големия български клуб. 2000 във Виена и още може би 300-400 в Благоевград продължиха по програма, макар и на по-ниска предавка.
Лошата изненада дойде от това, че тези "червени" фойерверки напоследък размътиха главите на не един и двама. Малко по малко напрежението и разцеплението в сектора започна да се връща преди мача с втория най-голям дразнител за цесекарите в България - Локомотив (Пловдив).
Колко малко й трябвало на сиромашката душа - тези, срещу които скандира "Вън боклуците!", да му подадат цена от "левче-кефче" за билет, а отборът, пълен с играчи от кол и въже да направи няколко поредни победи, и всичко изведнъж става розово.
Цесекарската общност е доказала, че е най-силната в България и може да се справи с всеки собственик, сложил ръка върху емблемата с трите звезди и четирите букви. Затова сега тази общност трябва да натисне още по-силно педала на газта. И да игнорира безхарактерните сред тях, желаещи настоящото статукво да се запази и всичко да е мирно и спокойно.
Този път обаче бойкотът отпреди двубоя с Берое трябва да се превърне в протест, а именно - да забрави масите и столовете около "Ариана", а да влезе на трибуните. Сектор "Г" трябва да се изпълни отгоре до долу и срещу "черно-белите" от Пловдив, и срещу "черно-белите" от Истанбул, за да вика ЗА своя отбор и ПРОТИВ тези, които докараха огромната криза в ЦСКА с действия, характерни за най-тъмните години на прословутия демократичен преход.
Какво реално значат няколко победи на фона на липсата на каквато и да била перспектива и бъдеще пред клуба? Дали дори успех като този във Виена, който безспорно заслужава адмирации, ще засенчи разрушителната политика, предприета от хора, известни повече със своите прякори, отколкото със собствените си имена?
Сега е точно времето БОЙКОТЪТ да премине в истински ПРОТЕСТ! Протест, който да се провежда от абсолютно всички цесекари, който да става все по-мощен и по-мощен, докато доведе до търсения резултат.
Стига вече къса памет!
Стига амнезия!
