Диего Марадона в София...
Ще го доживеем ли?
Отговорът е по-скоро "да", ако не се случи нещо непредвидено до месец май догодина.
Защото около Планетата на Христо Стоичков гравитират именно хора като Марадона.
Колко е далечно и контрастно това с футбола ни - постен и неугледен, на дъното на европейската йерархия.
Мачът за 50-тия юбилей на най-големия във футбола ни идва точно навреме.
Да се живее само със спомени и носталгия не носи дивиденти, но поне стопля душата.
На 20 май догодина в София не една вълшебна левачка ще вдига "Васил Левски", както го правеше десетилетие с екипа на националния.
Поне три ще са - Марадона за първи път ще стъпи у нас, а близкият приятел и кумец на Камата - Джика Хаджи, също без съмнение ще е поканен.
Кои други ще видим?
Кои звезди ще разпалят въображението на феновете, толкова зажаднели за досег с такива фигури?
Няма повече подробности, но е ясно - около Стоичков има такава плеяда легенди, че в София ще дойде съзвездие.
Неговата планета наистина е от някаква друга слънчева система с тази на родния футбол.
Стоичков е от отбрания кръг хора с щампа "Златна топка", въпреки че да сложиш щампа на Ицо звучи като нонсенс.
Единственият българин с купата на шампионите. "Златна обувка" на Европа, "Златна обувка" на световно първенство...
Преди 14 години Марадона го покани, редом с Франческоли, Баджо, Матеус и други велики на своя бенефис.
Сега Матеус и Баджо, също приятели на Христо, със сигурност ще получат покани.
Кой знае в коя точка на света ще се намират личности като Дидие Дрогба, Джиджи Буфон, Жозе Моуриньо, Роналдиньо, Ромарио, Куман, Бакеро, Лаудруп...
Все хора, които през годините запазиха близък контакт с българина. Ел Булгаро, както го наричаха в Испания в златните му години.
Марадона - този символ на играта в последния половин век, покани Стоичков преди година в първото издание на тв предаването си.
Прегръща го, целува го, спомни си годините в Испания, когато семействата на двамата са били близки.
Моуриньо го прие в базата на Челси преди месец, даде му голямо интервю за тв канала "Унивижън" и спомена за приятелство, основано върху съвместната работа в Барса.
Това са хората около Ицо. Каймакът на играта в световен мащаб.
Ето тези звезди може да видим догодина в София.
Само един човек може да ги доведе у нас.
Стоичков е заслужил това да е неговата орбита.
Футболът ни стигна до това неговата орбита да са Брьондби, Милсами и Йелгава... Норвегия с някакво талантливо момче Йодегоор...
Това е реалността ни.
Останалите от поколението на четвъртите в света се заеха да оправят футбола, но затънаха с него в блатото на посредственост и измисленост.
Стоичков остана извън него - далеч от него. Над него.
В неговата си орбита.
На "Васил Левски" заслужават да са догодина и Стилиян, Мартин и Бербатов - другите три разпознаваеми фигури на новия век в играта у нас.
Но който и да се появи там, бил това дори и самият Марадона, това ще е денят на номер 8.
Денят на всички фенове на футбола в България, чакали с десетилетия да видят наживо Марадона до Стоичков.
Каква по-голяма награда за всеки на стадиона?
И какво по-нормално за 50-годишнината на човека, който разби представите ни за успех.
И който стигна ниво в играта, което български крак не бе, а и никога повече няма да пристъпи.
За който се писаха книги и се снимаха филми. И в България, и в Каталуния.
Да идва месец май... С Марадона и Стоичков.
Месецът на сбъднатите мечти.
