На закуска всичко е спокойно. Чиниите преливат от пържени яйца, картофки, препечени филийки и други полезни за спортиста храни. Очите са натежали, а краката трудно се движат. Обяснението е във Фейсбук: "Играхме карти до 3 ч, здраво ги завъртяхме, не успяха да хванат ръка", пише халф от отбор "Х" в социалната мрежа.
Иде тренировката, първа за деня. Трудна е. Прибирането в хотела е съпроводено с отчаяни физиономии, влачене на боси крака до фоайето, а обувките са в ръка. "Убиха ни", идва стенание, повторено като ехо от още няколко гласа. След тежката закуска и будуването до никое време, тренировката е нежелан гост в организма.
"Як лаптоп, колко?", свисти въпрос, изстрелян с далеч повече стръв от ударите на тренировката. "Интернетът е зле", пъшка пребледнял съотборник. Въпросът е критичен. Без Интернет няма Скайп, Фейсбук, живот!
Обяд с познатата конфигурация от вредни храни, затрупани този път от парче пица. Напразни, а и не особено настоятелни подхвърляния от треньорската маса за съдържанието на чиниите. Това е все едно да учиш 22-годишен мъж на азбуката или граматическите правила. Съзнанието му вече отказва да ги приеме лесно, защото нарушават кодовата система, която само си е изградило.
Кафето заменя следобедния сън, а разказите са около готините прокъсани дънки "Гучи", оная новата на Данчо или заплатата на бивш съотборник, продаден в Танзания. "Шефе, давай и ние да отиваме, няма ли нещо и за нас", надува амбиции футболист, сбрал в себе си общото отборно желание. Трансферът му е майката, шушукат един на друг звездите.
Следобед е ужасно, убийството е двойно по-тежко от сутринта. Натоварването е двойно, а организмът трудно го приема. "Убиха ни", звучи позната реплика от обяд. Но след час всичко е забравено и усилията са двойни, насочени в опита да се залови безжичния (или жичен) интернет. Проклятията към липсата му са зловещи, дълги и добре обмислени. Като има - отборът потъва в разузнаване на реалностите из виртуалния свят. Като няма - неизбежно е. Трябва да се общува по отживелия начин, с говор и мимики. Липсва само една от звездите, защото фризьорският салон на хотела работи дори вечер, нали е пет звезди. Отнема му точно до вечеря да си направи новия "ирокез". "Колко?", е пак първият въпрос. Така де - трябва да се знае цената, преди да се извади парата за такава инвестиция. "Като на Благо е", хвърля комплимента-баща на всички комплименти капитанът, след което дискусията е излишна.
"Как 2 хиляди!?", възмущава се по телефона тартор от отбора. Не само защото роумингът е скъп, което удвоява яда от липсата на интернет (Скайп/Фейсбук). После затваря с артистично движение по дисплея на "четворката" (I-Phone, необходим на всеки футболист функционален телефон). "Кво си купува всяка седмица нова чанта за 2 бона, после не могат да се съберат в гардероба...", обяснява на неособено внимателните слушатели историята. Те май я знаят, реакция няма.
Контролите са една малка война. Боен клуб. Играят се с особен хъс, може би защото за повечето футболисти са единствени международни мачове в кариерата им. "Счупете им краката", чува се указание от тъчлинията. И юнаците опитват. Всяка контрола е на ръба да не завърши.
"Тия ни изтрепаха от ритане", обсъжда се после в хотела на нашите. Резултатът е 0:2, очевидно съперникът е ритнал и топката няколко пъти, та и вратата е уцелил. Но да не очаква добра дума и признание след тия ритници!
Събитие - отнякъде се появяват български вестници. Отпреди 2 дни са, но вътре си пише потресаващи работи. Тоя паднал от поляци, оня го набили украинци, а трансферните новини са най-четени. "Как тоя дървеняк ще иде в Русия, кой знае тия кви пари дават", чува се пляскане. По чело. "15 в долари най-малко", авторитетно и с леко отчаяние подхвърля водещ играч, запознат с възнагражденията в посткомунистическа Русия.
Очевидно приятелско задоволоство от успеха на колегата... Което е добре, защото догодина тия двамата може да се съберат в един отбор зад граница, а е важно да си помагат и да се подкрепят.
С края на лагера иде и съживяване сред "убитите". Настава време за закани. След 5 тежки загуби в контроли от 6 мача и престижно реми с втория в трета дивизия на Унгария, отборът очевидно е готов. "Мачкаме наред", изръмжава капитанът, "мачкайки" гневно банан преди вечеря.
Нека сезонът започне. Готови са.
