Балканският въздух не понася на един германски бохем и той започна да говори глупости. Манталитетът на българските футболисти бил сбъркан. Нямали страст и желание.
Тоя човек луд ли е?
За кого го каза? Дали не е за Стилиян и Мартин, последните остатъци от поколението на гелосаните? За тези синове на неудачата, на лидерите на генерацията за неголеми мачове. За дуото, оставащо безвъзвратно в историята с най-безумните бойкоти, разсмяли (до сълзи) цяла България. Единият не говореше с медиите, които не го търсеха и не му пишеха името, а другият още мълчи, но то май и няма да има какво толкова да ни каже.
Матеус най-вероятно е разочарован и от Чавдар Янков, чийто последен силен мач за националния е някъде по времето, когато Черна гора още му се е струвала като измислена страна в сюжет на някой фолк хит. Тези трима юнаци са свикнали да бъдат бити с националния екип, както премиерът рутинно приема да среже лентата на някое откриване.
Тези редове повече налучкват кои са разярили Матеус с поведението си в Черна гора, отколкото се базират на някаква телепатия с главата на селекционера. Но това са последните отломки на българския отбор, който никога нищо не пожела да постигне. Другите в Подгорица бяха амбицирани, имащи много да доказват, и опитващи да го сторят.
И ако БФС вземе та остави този странен човечец, когото манталитета на родния футболист сварва неподготвен, в следващите квалификации ще имаме отбор, който поне е гладен за успех. Много е вероятно гладен и да си легне, защото класата няма да е бог знае каква. Но поне няма да се срамим с разходките из екзотични кътчета на Европа за пиески, които вече сме гледали.
Разбира се, ремито в Черна гора не е някакъв велик успех. Нито повод за гордост като резултат. Просто всеки необременен с предубеждения, и който искаше да види промяната, я видя в играта. Независимо, че форуми и сайтове преливат с призиви да си ходи Лотар, да бъде изгонен (или обесен от хора с бели качулки) Маркиньош и какви ли още не дивотии. Истината е, че България не се даде на по-силен в момента отбор, не му отстъпи нито една спорна топка и - може би най-важното - опита да играе футбол по модерна схема. Не че изпълнителите са като на Барса, който въведе революцията за игра без деветка. Но поне Матеус и съвсем промененият му отбор имат смелостта да опитат.
Този отбор няма нищо общо с бригадката юнаци на Мъри Стоилов или примирената команда на Пламен Марков. Общите играчи са само Стилиян, Мартин, Чавдар, Иванов, Попов и Манолев. Но последните трима прохождаха при тарторите от старото поколение. Сега са лидери. И те, както и Ники Михайлов, и забравеният от сума селекционери Христо Янев, са готови да играят. И го правят с кеф. Колкото им стигат възможностите - толкова. Но поне не отиват в националния само, защото няма как да откажат.
Виждаме в трети пореден мач опит за изненада. В Уелс беше дебютантът Бодуров срещу най-силния от съперниците Гарет Бейл. И Попов в нова роля като свободен електрон по цялата атака.
Срещу Швейцария заразителният с ентусиазма си дебютант Делев, пуснат като титуляр срещу една от най-коравите и опитни защити в Европа. Както и Манолев в ролята на крило.
Срещу Черна гора - Маркиньош, изваден от някъде си, Бандаловски, Янев... Постепенно интегрира в отбора хора като Гаджев, Галчев, Милиев, Коста Стоянов.
Матеус няма страх да пусне рисков (според разбиранията на предшествениците му) футболист. Не му пука дали ще падне, защото ако утре не подновят договора му, той пак ще си остане световен и европейски шампион, вдигал „Златната топка". И вместо да го поздравим за това, че отново е интересно да гледаш този национален отбор, който години наред ни приспиваше, ние го почнахме нашенската. „Наемник" бил. Да, ама опитва да приложи в едно от най-типичните за българската реалност и манталитет предприятие (или колектив) принципа, изписан на един концлагер в родината му: Arbeit macht frei - работата те прави свободен. Налага дисциплина. Опитва да влее акъл и чувство за ред в глави, които нямат предвиден отвор за такъв тип наливане. И най-вече да ги научи да работят здраво.
И ако Боби и БФС го изтърпят, току виж националният заиграл освободено и нищо чудно да започне пак да ни доставя удоволствие.
