Стилиян Петров се прибра в България за първи път от края на 2011-а година, за да открие в сряда европейското първенство за юноши, на което сме домакини, а той е лице. Капитанът на националния бе диагностициран с левкемия през 2012-а, след което мина през дълго лечение, но се пребори с болестта.
"Здрав съм, преди четири седмици окончателно ми го потвърдиха - няма по-добра новина от това!", каза Стилиян. И добави - "Когато ми казаха диагнозата преди три години, не знаех дали някога ще успея да се върна в България."
В сряда той ще получи награда от УЕФА за влизането си в клуб 100 - на играчи с над 100 мача за национален отбор. После в Стара Загора ще открие Евро 2015 с мача България - Хърватия.
"Тренирам по малко, когато имам време, играя футбол за удоволствие, изкарвам дните със семейството си - разказа Стилиян. - Когато бях в болницата, оцених важните неща в живота. Понякога не ги забелязваме...
Най-тежкият момент бе, когато чух диагнозата. Двамата лекари забиха поглед в земята, съпругата ми се разплака, а аз се почувствах напълно сам.
Но именно съпругата ми бе най-голямата опора. Нейната единствена задача бе да оцелея, даже децата остави изцяло на баби и дядовци... Благодаря на всички за огромната подкрепа в най-трудните месеци за мен. Благодаря на българския народ, на феновете, на всички."
В 19-ата минута на пресконференцията репортерите заръкопляскаха, както бе традиционно на мачове в България и Англия, докато Стилиян се лекуваше. 19 бе неговият номер на екипа и в националния, и в Селтик, и в Астън Вила.
Петров си спомни и за първия ден в ЦСКА, когато заедно с Мартин премина на "Българска армия". А и за дебюта в националния. "Този мач никога няма да забравя, сетих се и сега, когато влязох на стадион "Васил Левски", каза Стан.
Петров разкри и подробности около фондацията, основана от него и съпругата му.
"Спонсорираме изследвания за лекарства срещу рак - каза Стилиян. - Помагаме и на семейства да се лекуват, да пътуват до Англия. Също така имам разговори и да подпомагаме онкоболници в България, надявам се скоро да знам какво е необходимо и това да стане факт."
