Ивет, как са емоциите на родна земя?
- Първите думи, които чух бяха „айде, другия път повече". Моят отговор беше малко рязък. Казах, че при тези условия и всички трудности, с които се сблъскват всички спортисти в днешно време, за мен е много голям успех това, което постигнах.
Седмо място на 100 м и полуфинал на 200 м. Това ли беше програма максимум?
- Програма максимум щеше да е и финал на 200 м. Това определено си беше моят финал. Аз и за това казвам, че имам финал и половина. Но наистина уцелих много лош късмет - и със силен полуфинал, и с вятъра. Всички тези дебати около правилото за фаулстарта покрай Юсейн Болт, съответно и ИААФ дали ще върнат старото правило - за мен са излишни. Правилото за фаулстарт е ясно - или правиш, или не правиш. Но това нововъведение с тези три полуфинала лиши много лидери от участие на финалите. Дори на 100 м при мъжете видяхме много от силните да отпадат. Не може да се влиза първите двама плюс две времена при положение, че вятърът не е еднакъв за всички. Погледнете вятъра. Аз уцелих и в двете полуфинални серии, и на 100 и на 200 м, насрещен вятър. Всички специалисти обърнаха внимание на това нещо. 1.8 насрещен вятър е много силен за спринта. При мъжете на полуфинал бягаха от по 20.40, 20.50 сек на 200 м, а на 100 м само един мъж бяга под 10 сек. Тези неща не са случайни и наистина неща от рода това е слабо световно първенство или слаби резултати в спринта е много несериозно.
Какви бяха реакциите на твоите конкурентки?
- До сега бях в Даегу и реакциите там бяха по-големи от тези, които съм усетила тук. Всички бяха учудени, втрещени и респектирани отново. Отношенията ни са прекрасни. Всички се отнесоха много добре с мен. Хората от нашия отбор също ме подкрепиха. Много се радвахме, всички изживяхме една голяма емоция. Това беше едно прекрасно световно първенство. В момента не съм усмихната, защото съм толкова смачкана и не знам къде се намирам. Но наистина аз съм много щастлива и за това се учудвам, че някой казва „не можа ли да направиш повече", при положение, че имам финал на 100 м.
Съперничките заканиха ли ти се?
- Не, по-скоро аз им се заканих за Олимпиадата. Аз намерих своето място там. Щом се класирах за този финал без грам самочувствие и увереност, които бях загубила през последните години, се надявам през следващата година на Олимпиадата да съм жива здрава и уверена в себе си.
Как се чувства едно бяло момиче сред най-бързите спринтьорки в света?
- Опитвам се да не деля на бели и черни. По-скоро се гордея, че бях единствената европейка на финала на 100 м, тъй като в Берлин преди две години нито една европейка не успя да намери място на финала. Последната беше Ким Геварт преди 4 години в Осака. Обръщам внимание на тези неща и наистина се радвам, защото смятам, че моето място е там.
Тръгна с мечтата за финал, но като че ли и ти самата не вярваше. Симоне (б.а. приятелят на Ивет, който е италиански спринтьор) ли беше човекът, който вярваше в този финал на 100 м?
- Преди точно шест месеца само той вярваше, че ще направя 3 от 3 за този сезон. А 3-те са бягане под 11 сек, първо място на Диамантена лига и финал на световно първенство. Когато той ми каза, че ще ги направя тези три неща, аз му казах, че е луд. Не го вярвах. По същия начин, отивайки сега на световното първенство и броейки три атлетки от Ямайка, три американки, бахамки, си казваш „леле, може и да не намеря място на финала". Но много зависи как ще се развие бягането. Никой няма резервирано място. Място за никой не се пази, никой не е сигурен фаворит. Това е. Всичко е до ден, до късмет, до показване на възможности.
Върна ли се към емоциите си от Олимпийските игри в Атина, когато имаше два финала?
- Емоциите са много по-различни. С годините нещата вместо да стават по-лесни, напротив, появява се напрежение. В Атина бях толкова малка и не съм осъзнавала нито какво правя, нито какво ще ми се случи след време. Докато сега, седем години по-късно, преди самите бягания осъзнавах това как може да промени животът ми и колко е важно за мен, колко много съм го искала, чакала и колко много съм жертвала. Това ми даде едно напрежение, но няма как.
Треньорите винаги искат повече от състезателите си. Твоят доволен ли е?
- Доволен е за 100-те метра, тъй като аз съм първата му финалистка в тази дисциплина. Той беше там, видя какви са условията. Дори с треньора на Кели-Ан Баптист говорих, че това щеше да бъде много силен финал и поне първите шест щяха да слязат под 11 сек, ако не беше този вятър на финал от 1.4 и 1.5 м/сек насрещен. За 200-те м треньорът ми го беше яд. Това е неговата любима дисциплина. Според него аз можех да взема медал.
Какви условия бяха създадени за това световно първенство?
- Корейците се бяха погрижили прекрасно. Наистина, до сега не съм виждала такова световно първенство, а такава хубава организация - дори на Олимпийски игри. Нямаше нещо, което лично на мен, да ми е липсвало като състезател. За всичко се бяха погрижили. Само вятърът беше малко по-силен. Аз бягах най-добро време за сезона на 200 м буквално на разходка, без никакво напрежение. Но когато вятърът се обърне, както беше в повечето случаи за финалите, тогава наистина се бяга трудно.
Шесто и седмо място на българския състав, а вие дори няма къде да тренирате тук. Каква е оценката?
- Това е прекрасно представяне. Ние наистина няма къде да тренираме. Доколкото разбрах, зала „Фестивална" тази зима може да остане затворена. Ние искаме да готвим световно първенство в зала. ОК, ще си кажете, че аз ще се спася в Италия. Но младите какво ще правят и другите, които искат да покрият нормативи? Построиха хубава многофункционална зала, но за мен няма никаква стойност. Аз там ще отида най-много, за да гледам някой концерт, за съжаление, тъй като няма място за моя спорт в нея.
Бягство в чужбина. Това ли е решението и за спортистите?
- Аз не избягах в чужбина. По-скоро получих една подкрепа и направих една промяна. Бягството никога не е решение, напротив, човек трябва да се бори. Но има нужда и от условия. Защото ако съпоставим условията ни, дори не със световните атлети, а с едни европейци, не може да се направи дори сравнение. Показват къде тренира Болт, Асафа - и те по едни треви, поля. Но всички имат терапевт за преди и след тренировка, имат големи екипи. И това е за всички останали. На тях е дадено много хубаво ниво, за да мислят само за спорт и те наистина само за това мислят. Тук хората мислят какво да ядат, как да преживяват.
Може ли да имаме щафета в Лондон?
- Може да се направи щафета, но щафета не се прави за една година. Ако се прави сега, може да се прави за Рио. За щафета не се работи, както си мислим - просто се събираме и става. Тя няма нищо общо с бързината на четиримата спринтьори или шестима с резервите. Щафетата е предавания, фотоклетки, измервания, специалисти, много гледане.
Имаш ли шанс за финалите на Диамантената лига?
- Този финал не носи нищо. Само престиж, че е финал на Диамантена лига. Но е с куп свежи американки и ямайки, които са пропуснали световното и сега са събрали сили да си отмъщават. За мен световното първенство беше върхът за тази година и изобщо в цялата ми кариера в последните години. За това вероятно ще избера няколко по-малки турнира с по-добри условия.
Какви резерви имаш и как ще протече олимпийската ти подготовка?
- Тази една година ще протече по начинът по който е планирана отдавна. Тъй като за нас всеки олимпийски цикъл се планира много от рано, подготвят се нещата, за там са насочени всички средства. За това и моята подготовка продължава нормално, както всяка година.
Ще участваш ли на световното първенство в зала, което е в Истанбул?
- Рано е да се говори. Следващата година е изключително натоварен сезон. Световно първенство в зала, след това европейско, след това Олимпийски игри. Всички ще гонят Игрите, защото това е черешката на тортата за нас. Но пък не трябва да изпускам възможността да се представя като най-бързата европейка, както се надявам да бъда и следващото лято. Трябва да се направи хубав план. Тази година, за да мога да присъствам навсякъде - и на Лигите, на турския шампионат, на нашите отборни първенства, се преуморих от състезания и това ми костваше малко от подготовката за световното, точно на 200 м. Но следващата година нещата ще бъдат изпипани.
До сега говореше за Олимпийските игри, но мислиш ли вече за следващото световно първенство?
- За Москва? Нека мине Олимпиадата. Да сме живи и здрави. Планове не могат да се правят. Някой път нещата стават, когато не си ги очаквал. Друг път обратното. Явно трябва да е година за година. Но продължавам и докъдето стигна.
Какви бяха реакциите след фаулстарта на Болт?
- Хората крещяха, викаха. Това беше много странно нещо. Чува се, че го е направил нарочно. И аз като спринтьор, мога да видя умишления фауслатрт. Не се знае каква е причината. Наблюдавах няколко тренировки на Болт, тъй като бяхме заедно на тренировъчния стадион в селото. Той не изглеждаше в много добра форма. Изглеждаше, че има някаква травма. Казаха, че го мъчи ахилес. Той е много голяма звезда и не може да си позволи да загуби. Ако аз съм на негово място, бих направила фаулстарт, отколкото да загубя.
Днес (б.а. вчера) беше състезателният ден за Симоне. Защо не остана да го подкрепиш?
- Така ми беше направен билета много отдавна и нямаше как да го променя. Билетите за връщане от Даегу бяха изкупени тотално. Трябваше да рискувам да остана още три дни, а аз искам да бягам следващата събота в Риети. Няма как, спринтьорът трябва да си почива, да е егоист в един момент, за да си свеж. Но аз го подкрепях, разбира се, и съм щастлива, че успяха. Станаха пети с щафетата.
Добри Карамаринов (б.р. - президентът на българската федерация по лека атлетика) разказа, че около 500 твои колеги са те посрещнали с аплодисменти след финала на 100 м.
-С него гледахме обиколката за аплодисменти на Ким Колинс в ресторанта. С него се върнахме в селото след финала и се шегувахме, че сега е моето време за обиколка, тъй като ни поздравяваха всички. Но там е прекрасна атмосфера. Докато си хапваш и гледаш как някой печели и след 5 минути той влиза в ресторанта. Наистина ставаш и го прегръщаш и го поздравяваш. Емоциите там са по 5.
