С Емо Луканката, фен на ЦСКА, продължаваме поредицата за българските хулигани.
- Кое е по-важно за теб - на терена или на трибуните?
- А бе на терена е важно, ама и горе също. Сега, нали знаеш как станаха законите, и тия, по-буйните глави, ни направиха стюарди-мюарди, щото всяка банда си има някакви глави, и тука да усмиряваме, ако стане нещо по-сериозно. Ама тука говориме за нашия стадион. Вече навънка - както дойде. Като има атаки, естествено, че ще се защитаваме.
- А нападате ли?
- Като ни нападнат, никога не отстъпваме - това ни е принцип. Имахме там някои истории... Най-некоректни бойци са Локо (Пловдив) - държа да го подчертая! Те са най-големите мишки. Интернет хулигани, както се казва. Имаше една история преди 3-4 години - отидохме да премерим сили с другарите от „Lauta Hools", но те не се явиха. и затова ние решихме да отидем пред техния сектор да ги предизвикаме. Стана хубаво меле - 30 на 1000 как ти се вижда? Вярно, прегазиха ни. Но това в Пловдив на тяхна територия. Тука в София идват винаги със закъснение, с много полицаи и т. н. Щото са хипер хулигани, нали...
- Какви травми получи в това меле?
- Бях със счупен нос, лежах в болница, прословутата агитка на Локо (Пловдив) мина през мене, но това е нормално. Както се казва, ние отидохме с голи ръце, мъжки двубой да направим - 30 на 30. Избягахме на полицаите, които ни съпровождаха от София. Човек, като иска да премери сили, намира начин да се отърве. Направихме организацията с нашите момчета от „Торсида Пловдив" - на „Happy"-то преди Пловдив ни чакаха таксита и от рейса се натоварихме по 4-5 човека в кола. Куките бяха втрещени как им избягахме. И отиваме на срещата, а тях ги няма...
- Друг път такива уговорки правили ли сте си с някого?
- Разбирали сме се с левскарите от „София запад" и сме се били. Имало е техни момчета пострадали, имало е и наши. Но те са коректни - като се каже нещо, се изпълнява. Както и от Ботев (Пловдив) са коректни.
- Колко на колко се уговаряте обикновено?
- Имало е 5 на 5, 10 на 10, 20 на 20. Това 30 на 30 беше най-голямото, но не се получи.
- Каква е „головата ти разлика"?
- Като се биеш, няма как да не пострадаш. Не ме е срам да си призная, че носът ми е чупен три пъти, ръган съм на шест места. Ама това са нормални работи.
- Къде си ръган?
- По гърба, в корема, и парченце от ухото ми също го няма. Някой ако се хвали: „Пребихме тия, ония, мен ме удариха един път и нищо ми няма", не му вярвай. На мен ми се е случвало в мелето дори мой човек да ме удари по погрешка. Или пък когато се бием с полицаи, те нахлуват в сектора и ние сме най-отпред. Отгоре нашите хора хвърлят седалки и целят куките, но ни счупиха главите и на нас.
- Имаш ли други битки с органите на реда?
- Пак в Пловдив веднъж тия от Локо-то нахлуха на терена, когато поведоха с 1:0, и тръгнаха към нашата агитка. А ние бяхме 700 човека, от които примерно 200 да стават за нещо, а те поне 2000 се изсипаха на терена. И полицаите решиха да се направят на интересни. А ние не сме тръгнали да нахлуваме, просто да направим първа - тия, които можем да се бием, да посрещнем удара, разбираш ли. И влезнахме в една лека ръкопашна битка около 2-3 минути с полицаите, и готово - всичко притихна.
- Какви бяха резултатите?
- Имаме като трофеи една палка, една каска, два пагона, и така...
- Споделяш ли мнението, че това вече не е само футбол?
- Да. Как се появява агресията: тия, които са по-малки - 17-18 годишни, те четат вестници, гледат телевизия, влизат в разни сайтове, искат да се докажат. Примерно сега има една групировка - RSS (по името на някаква подводница), и най-големият от тях е на 19. Както аз имам разни истории, Дучето, другите имат, и малките, и те искат. А ние вече сме хора на възраст...
- А като беше по-малък...
- Първата ми истинска битка беше срещу «канарчетата» от Ботев - дет се вика, съм се калявал срещу тях. Тогава още живеех в Смолян и с приятели отидохме да гледаме ЦСКА срещу Ботев (тогава още Тракия). Бяхме само шест човека и ни нападна една внушителна групичка. Но не се предадохме и стана хубаво меленце. Тогава правеха подлеза на автогарата в Пловдив и имаше и камъни, имаше така, доста материал за употреба.
- Откога си в София? Какви качества трябва да има едно момче, за да стане един от лидерите в агитката?
- Дойдох в София 1994 година. Какви качества? Трябва да си коректен към хората и да даваш всичко за отбора. Като ходим в чужбина (преди ходехме само по 20-30 човека) и като се ступаме с чуждите агитки, и то се вижда - кой е страхлив, кой такова... и почват да говорят вече с по-друго име, разбираш ли. И тука вече като се сбиеш с основните врагове - Левски... след като «София запад» ми имат снимката и съм «персона нон гранта» там, значи вече съм много лош. Аз познавам много момчета, които членуват в «София запад» и взаимно се уважаваме, щото и те са някакви лидери там. Като пътуваме в чужбина за националния отбор, никога не сме били партия с тях. Примерно в Хърватия като арестуваха десет човека от нашите при мача, в който свършихме 2:2, трябва да ти кажа, че Левски и Локо-то не ги видяхме къде са. Те си пътуват заедно, а ние пътуваме с Ботев, със Славия, с по-малките фенклубове, но стабилни момчета, разбираш ли...
- Други екшъни в чужбина?
- С Тирана - там вече си имаше и политически мотиви, шиптърите, знаеш, са мръсна нация... Всичко започна от едно знаме на ЦСКА. Полицаите не искаха да пуснат знамената на стадиона. Докато приберем знамената, бяха останали около 30 човека отвънка. 10-15 минути преди да почне мачът, секторът се затваря с някакви решетки, и не ни пуснаха, а всички имахме билети. Така че минахме през агитката на Тирана - влязохме през техния вход, оттам с тупаници си направихме път до нашите момчета и после целият мач не беше мач, ами артилерия. Целиха ни със стъклени бутилки, дори с обувки. Дучето го уцелиха с една джапанка - и той се чуди що него го целят, а той е най-голямата мишена в нашия сектор...
- Къде ти е било най-гадното гостуване?
- Там, в Хърватска. Нападнаха ни Динамо (Загреб) и Хайдук - бяха се организирали. При тях националността е на много голямо ниво, както и при сърбите. Ние сме някви... никви. Щото никога не може да се обединим, както те го направиха. Направиха го много тарикатски: на групички, на групички - в тая кръчма, в оная кръчма. Докато се организираме, доста хора ядоха бой. Най-обидното беше, че посегнаха на туристи - на деца, на момичета. Е това не мога да го оправдая. Аз примерно, като съм отивал на мач Левски - ЦСКА, и гледам в автобуса дечица със сини шалчета - никога не ми е пречило, не ми е кеф да му взема шала, нека си бъде от неговия отбор. И много се дразня някой като тръгне да взима шал на по-малък. Аз съм спирал наши момчета и даже съм ги и пляскал, щото, като искаш да се пребориш, нека да е някой колкото тебе. За мен е под достойнството да набиеш някой 50-60-килограмов.
- А ти самият свалял ли си шалчета?
- Взимал съм шалчета, знамена. Имаше един период, в който на едно място си ги събирахме на «Кравай». И като дойде папата, ги махнаха, щото беше неприлично някак си.
- На тебе взимали ли са ти шалче?
- Никога. Засега, да чукнем на дърво, имам само един скъсан суитшърт, и това е техният трофей.
- А в България кое е най-гадното гостуване?
- В България няма гадни гостувания, да ти кажа.
- И в Перник ли?
- В Перник, да... Там е малко деликатно. Имат много луди фенове. Те са си държава в държавата. И те мразят София повече, отколкото обичат Перник, това е. Цялата година чакат мачовете с Левски и ЦСКА. И повече мразят Левски, отколкото нас. Щото ние сме били комбина с Миньор. Последния път като ги наказаха с Левски, като хвърляха камъни, имаше около 100 човека цесекари.
- 1996 имаше наръгани с ножове перничани в София преди мача с вас...
- Да, тогава групата на Миньор, която идваше с влака, я водеха перничани, които са от Левски. И тия, които са от фенклуба на Левски в Перник, са яли най-много бой. Значи, това ножове, това е много глупаво. Аз дори джобно ножче нямам.
- Може да ти послужи да си нарежеш луканка...
- Вече навсякъде има заведения, един нож ще ми дадат... Пък и аз не обичам да режа - хрупам си парчето като вафла.
- Имал ли си проблеми със закона?
- Да. Законите в България имам чувството, че се правят за шофьори и фенове... Най-сериозният ми случай е две седмици работа в тухларната в Ловеч. Даже и мача не можахме да гледаме. Не ни пуснаха, щото закъсняхме, полицаите се направиха на интересни и ние къде, къде - в някво кафе се набихме да гледаме мача все пак. И на полувремето идват фенове на Литекс - ние сме били точно срещу техния сектор. И като излезна тая гад, и стана леш. И кой е виновен - естествено ние. Арестуваха ни в събота, в неделя ни осъдиха по няква много странна процедура бърза. И в понеделник вече работихме. Но пък, трябва да ти кажа, и там беше весело. Не знаех как се правят тухлите, сега вече знам. Аз бях пекар, поддържах пещите.
- Гледал ли си филми като "Green Street Hooligans", "Football Factory"...?
- Гледал съм. Това е измислена работа. Тия филми са за малките да се забавляват и те после се опитват да ги повтарят. Много по-хубав е „Кучетата на Шадуел" (Бел. ред.: Оригиналното заглавие на английски е „ID". Шадуел е измислен клуб, чийто прототип е Милуол). Там се разправя за едни полицаи, които влизат в агитката като агенти, но един от тях много се вживя и си стана най-върлият фен на отбора. Това «Football factory» какво да ти кажа... Там дават наркотиците, курвите... Как нападнаха пъба на Тотнъм - това никога не може да се случи. Ние, като се събираме някъде, винаги си имаме отцепки - слагаме от по-малките на 2-3 улици разстояние да гледат дали идва някой. То се знае - и ние сме ги нападали, и те са ни нападали...
Очаквайте в следващия епизод от поредицата отговора на левскарите!
