Под „Аязмото“ на заплата минаха куп играчи, резултатите ги няма никакви
Сигурно сте чували репликата „Каквато ни е държавата, такъв ни е и футболът“. Влиза в работа на изстрадалия български запалянко, когато няма друго обяснение защо не върви играта нито на националния отбор, нито на така наречените „грандове“. Макар че не е съвсем ясно какво толкова е виновна държавата за това, че някои от нашите ритнитопковци не знаят кой крак им е левият и кой – десният...
Повече от пет години обаче държавата си има и свой футболен отбор. Това е Берое (Стара Загора), собственост на държавната компания ТЕЦ „Марица Изток“ – 2 и Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Всяка година почти 4 милиона лева държавни пари отиват за тима. Точно толкова са и заплатите в Берое според официалната счетоводна информация.
На въпроса откъде-накъде държавна компания финансира футболен отбор, най-честият отговор е, че тецът трови въздуха над Стара Загора. И кефът да гледат елитен футбол се явява нещо като компенсация за жителите на града. Още повече, че с електрическата централа начело Берое вече спечели две купи и два комплекта медали.
Само че поне през последната година тези пари се оказаха хвърлени на вятъра. През пролетта Берое се изложи да отпадне за Купата на България от играещия във „В“ група ЦСКА, което доведе до смяната на треньора Петър Хубчев.
Третото място в посредствената „А“ група измежду едва девет отбора не стопли никого. По адрес на футболистите се чу думата „заплатаджии“. Такива, които си живуркат чудесно с парите от теца.
За капак на всичко есенният сезон беше пълен провал за уж високите амбиции на Берое. И на стадиона под парк „Аязмото“ зрителите останаха цифром и словом 500 души. А този отбор доскоро разполагаше с една от най-многобройните и верни публики. Независимо дали е някъде по-напред в класирането, или по-назад.
И как няма да останат само шепа закоравяли запалянковци, като Берое вече няма собствена физиономия?
Съдете сами – само за 2016 г. през отбора са минали цели 38 футболисти. От тях половината вече ги няма. За сметка на това взеха шестима нови. И ако някои като Антон Карачанаков вероятно ще свършат работа, какво да кажем за новите чужденци?
Финландски нападател от десетия в тамошното първенство. Минал за кратко през Корея хърватин, играл преди повече от десет години за юношеския национален отбор на страната си. Словашки вратар на 32 години, пазил последно от дъжд на вятър в гръцкия Ираклис... Ще ни прощавате, но подобни визитки не вдъхват много доверие.
Впрочем това не е нищо ново, в ЦСКА и Левски отдавна са я подкарали по този начин.
Наемат и гонят десетки играчи всеки сезон, харчат пари на вятъра. Само че защо и Берое се хваща на същото хоро?
Част от извиненията гласят, че през лятото тогавашният треньор Александър Димитров смени цял отбор. Концепцията уж беше да гради състав от играчи, бивши национали от младежкия и юношеския състав на България. Но после самият Димитров си промени концепцията.
А след четири поредни загуби и отпадането от турнира за Купата на България смениха самия него с Ферарио Спасов.
И той изпъди един куп играчи. За някои като сърбина Неманя Милисавлевич се чу, че получавали заплати от над 10 000 лева на месец. Което, ако е вярно, си е истинско разхищение на фона на посредствения им футбол. Но нали тецът дава, какво толкова?
Друг въпрос е докога тецът ще дава. Все на някой някога ще му направи впечатление, че това май-май не е съвсем лоялна конкуренция с държавно участие в частен сектор, какъвто се явява футболът.
Не го казваме ние. Каза от Европейската комисия още през юли миналата година. Седем испански отбора, между които Реал и Барселона, бяха заставени от Брюксел да върнал милиони евро, получени от държавата. Такива са правилата в Европейския съюз.
Обясненията на правителството в Марид, че въпросните футболни клубове били част от националната идентичност на Испания, не хванаха дикиш.
Разбира се, едва ли някой в ЕК ще седне спешно да се занимава с българския футбол. Но е добре в Берое да се замислят, ако не друго, поне как харчат парите на теца.
Какви футболисти наемат, какъв отбор правят. И как точно да си върнат изгубеното доверие от публиката.
В противен случай над Стара Загора въздухът ще си е все толкова замърсен. А на стадиона пак няма да има и хиляда души.
