Коя беше най-хубавата новина за футболната 2019 г. в България?
Ако е тази, че Боби Михайлов най-накрая си подаде оставката, значи наистина съвсем сме го закъсали.
Но на какво друго да се зарадва изстрадалият български запалянко? Тези от ЦСКА-София например си видяха отбора само на 11 метра от шампионската титла. Толкова не стигнаха на Али Соу да вкара дузпата срещу Лудогорец през април, заради което трофеят за осма поредна година замина към Разград.
А побратимите им от Левски трябваше да треперят в баража срещу Етър за място в Лига Европа. Спечелиха го с гол на Валери Божинов, когото за благодарност изпъдиха след това. А съдбата им го върна със седемте получени гола от АЕК (Ларнака), четири от които на някой си Тричковски. Преди това четири гола в синята врата беше вкарвал само Марко ван Бастен. Колкото е разликата между холандеца и Тричковски, толкова е и между днешния Левски и футболна Европа.
Пак нямаше купа нито за червените, нито на сините. Купата на България я спечели Бруно Акрапович, когото никой на „Лаута" не искаше да вижда в началото на годината.
Ще излезе, че босът на Локомотив (Пд) Христо Крушарски е взел решение №1 във футбола ни за годината, като остави босненеца на треньорския пост.
На финала Акрапович излъга съгражданите им от Ботев (Пд) с 1:0 и триумфира с трофея.
Гола го вкара словенецът Ален Ожболт - същият, за когото днес може да се прочете, че отива в Лудогорец. Очевидно хобито на Кирил Домусчиев е да колекционира нападатели, тъй като и без това си има достатъчно. Помните ли как преди няколко години към Разград замина голмайсторът на Ботев (Пд) Жоао Пауло? Оттогава за него повече не се чу нищо. Е, същото ще стане и с Ожболт...
Всъщност в българския футбол Домусчиев дава, Домусчиев взима. Такива са реалностите днес.
След като през февруари купи Нова телевизия, велможата от Разград се оказа пълен владетел и на футболното телевизионерство. Той държи фирмата за тв-правата на първенството, той държи и телевизията, която го излъчва. Продава и купува сам от себе си. Върти едни пари. Остава само да застане и зад микрофона като коментатор, за да затвори цикъла. Ако се съди по мераците му да нарежда какво да се говори в ефир за Лудогорец и дузпите, не е далеч и от това начинание.
Хубав, лош, Кирил Домусчиев поне има отбор, способен да мине групите на Лига Европа. А двете победи на Лудогорец тази година над ЦСКА (Москва) с 5:1 и срещу Ференцварош в Будапеща с 3:0 ще влязат в златния фонд на футбола ни поне от началото на този век насам.
За разлика от съперника му Гриша Ганчев, чиито обещания да връща европейската слава на ЦСКА и тази година си останаха само на хартия.
За левскарите да не говорим - на тях по-добре кракът им въобще да не стъпва отвъд Калотина, ако им се гледат последните резултати в турнирите на УЕФА. Че и не само последните...
Да хвърлим поглед и към българската футболна провинция. За Пловдив вече стана въпрос, отиваме към Стара Загора. Там местният тим Берое си живурка чудесно на държавна издръжка при посредствени резултати. Във Варна Черно море се прочу с това, че половината му отбор даде фира пред детектора на лъжата дали са продали един мач през пролетта. В Русе и Велико Търново парите взеха да свършват, а играчите им почнаха да бягат. Враца отива на изпадане. Кърджали поне се уреди с място в елитната класа на България, за пръв път в 95-годишната история на местния отбор Арда.
А какво да кажем за Втора лига? Нефтохимик (Бургас) игра почти цяла есен в Созопол, а Хебър (Пазарджик) в Брацигово. Спартак (Плевен) рита в Ловеч, Гълъбово - в Стара Загора, Поморие - в Несебър. Септември (София) по произход е от „Красна поляна", но мачовете му са в Драгалевци. Отцепниците от ЦСКА 1948 си нямат стадион, затова ползват националния.
А Локомотив (Сф) има стадион, но ще играе пред публика чак в края на април заради кютека в последното им домакинство. И на всичкото това някои хора му казват професионален футбол.
Но стига толкова лоши новини през тази година, да се върнем на хубавата за Боби Михайлов. Трудно е да се каже кой беше по-опротивял на футболната аудитория - Домусчиев ли, Боби ли, вицето му Йордан Лечков, или всички вкупом. Ако Бойко Борисов е свършил нещо хубаво тази година, това беше да нареди на футболния шеф на България да си обира крушите след онази изцепка срещу Англия.
Въобще, можете ли да се сетите за някой с по-нисък рейтинг у нас от Боби Михайлов?
Ама ФИФА и УЕФА не допускали държавна намеса! Ще помолим Джани Инфантино и Александър Чеферин да заповядат в България, за да видят на какво дередже ни е футболът. Пък после да обясняват. Впрочем и те си замълчаха деликатно, очевидно наясно що за стока е президентът на футболния ни съюз.
За последната година на българския футбол при Боби Михайлов трябва да се говори като за мъртвец. Или добро, или нищо. Тоест - нищо. Иначе ще трябва да отчетем глупавото решение да сложат начело на националния ни отбор Красимир Балъков на мястото на Петър Хубчев, за когото бяха положени доста усилия да си тръгне зорлем. И на Балъков резултатите му бяха като на отбор от мъртъвци. Но какво всъщност да очакваме от голям бивш футболист, провалил се навсякъде като треньор? А само година по-рано поне бяхме победили Словения, Норвегия и Кипър при Хубчев. Впрочем точно тези точки все още държат България като участник в баражите за Евро 2020 през Лигата на нациите.
Не че ще се класираме, не че въобще сме дотрябвали на някого. Първо играем с Унгария, а на УЕФА унгарците й трябват. Будапеща е град домакин на европейското.
Вицепрезидентът на европейската централа е унгарец. А в съдийския панел са още двама маджари. Мислите ли, че на някого му се гледа мач между европейския шампион Португалия и България в Будапеща, вместо с участието на Унгария?
Даже и да ги бием, след тях идват румънците, и те организатори на Евро 2020. Или пък Исландия, доста състоятелен отбор.
Да не говорим, че БФС днес е толкова безпомощен, че един съдия не могат да хванат като хората за важен международен мач. За играта на националния ни отбор пък въобще да не отваряме дума. Така че ще гледаме европейското, ама по телевизията. Дай боже, тази прогноза да излезе грешна.
Много трудна е и друга важна прогноза - кой точно ще стане президент на БФС след изборите на 7 юни.
Няма нормален човек да се кандидатира за пост, където всеки уикенд ще го плюят разгневени футболни президенти за голове, дузпи и засади.
На кой състоятелен българин му трябва да се метне в блатото на футбола ни с главата надолу?
Виж, ако въпросът е да се открадне една част от очакваните милиони евро по програмите на ФИФА и УЕФА, за това мераклии ще се намерят, без никакво съмнение.
По-интересното е друго. В края на тази година се взе решение, че ще въвеждаме ВАР. Даже комисия назначиха, да подготви всичко с повторенията на спорните ситуации.
Кой знае какво ни чака с българския ВАР, като знаем какви тарикати се разпореждат във футбола ни?
Но и това чудо предстои да видим.
