Пристигна в Милано в последния ден на трансферния прозорец. Кога обаче стартираха разговорите по преминаването ти на „Сан Сиро"?
-Не съм сигурен за точния момент, с това се занимаваше баща ми. Започнахме да говорим за това може би около месец преди окончателно да бъде финализиран трансфера.
Иска ли съвети от твоите съотборници от националния тим, които играеха или са играли в Милан?
-Да, говорих за клуба с Кака, той ми разказа с много ентусиазъм и за отбора, и за града. По думите му и двете са идеални за бразилците. И се оказа прав.
Кой ти помогна да се впишеш в обстановката?
-Всички, но най-вече моите сънародници. Милан има бразилски дух, невъзможно е да не се почувстваш собре. Не бих си тръгнал от тук, искам да остана още 10 години.
Не ти ли се струва, че е малко рано за такива многообещаващи заявления?Зимата тук е доста сурова, а като прибавим и носталгията...
-Когато съм с топка в краката няма нищо, което може да бъде лошо. Футболът е моята радост и благодарение на Милан съм отново щастлив. Жена ми също се чувства добре в Милано, през март ще станем родители за втори път. Отново ще имаме момче, но още не сме му избрали име.
Може ли да се каже, че Милан е шансът ти за реванш след разделите с Реал и Манчестър Сити?
-Това е отлична възможност, която не ми се иска да пропускам. Познавам се отлично, знам кога съм в добра физическа форма, кога се чувствам като у дома си на някое място и мога да дам максимума от себе си. В Милан имам тази идеална обстановка.
Защо не се получи в Манчестър с Манчини?
-Той не е виновен. Имаме отлични взаимоотношения, смятам, че е отличен треньор. Английският футбол обаче не отговаря на моите характеристики. Там разчитат основно на дългите пасове, почти не свалят топката на земята и не правят такива подавания. За всеки бразилец това не е най-добрият вариант. В Италия изпитвам удоволствие, защото играя футбол, който ми харесва.
През януари се върна в Сантос за шест месеца. Не се ли притесняваше, че ще те забравят в Европа?
-Не. Моят приоритет беше да играя, за да не пропусна световното първенство. Не съм се върнал в Бразилия заради носталгията. Тези шест месеца бяха пълни с напрежение и много работа.
Докато беше в Реал бе съотборник с Антонио Касано. Изненадан ли си сега от проблемите му в Сампдория?
-Антонио е необикновен играч, но при него не всичко е наред с главата. Смятам го за свой приятел, когато бяхме в Реал често бяхме заедно. Ако си реши проблемите в главата той може да постигне много, желая му по-скоро да се върне в игра.
Съжаляваш ли за начина, по който приключи кариерата ти в Реал?
-След два чудесни сезона нещо се промени. Аз не се разбирах особено с хората от Реал, те също с мен. Съжалявам единствено, че не се разделихме по по-добър начин.
Мислиш ли, че причина за това е фактът, че твърде млад премина в такъв голям отбор?
-Не, едва ли. Възрастта няма нищо общо.
Кое ти беше най-трудно да усвоиш в Италия?
-Тактиката. Тук всички се защитават повече и всичко се прави по-бързо.
Може ли да се каже, че вече си част от нова реалност, след като помагаш много и на тима в защита...
-Аз познавам своите качества. Ако съм в добро състояние мога да направя много. Проблемът е не да изиграеш на добро ниво един мач, а да бъдеш постоянен. Продължавам да работя, настоящия Робиньо може много повече.
Какво си мислиш като гледаш Роналдиньо на пейката?
-За мен той си остава фантастичен играч, създава разлика в класите. Харесва ми да играя с Диньо...
А не ти ли се струва странно да сте приятели и едновременно конкуренти?
-Не, приятелството е едно, а и между нас няма конкуренция. Нищо не се е променило, ние продължаваме да прекарваме времето си заедно извън терена.
Той откровено ли говори с теб?
-Никога не сме обсъждали подробно ситуацията, но и не е необходимо. Той просто ми каза, че е нещастен. На никой не му харесва да е на пейката.
Кога според теб ще се върне Пато?
-Питайте Алегри за това. Надявам се колкото може по-скоро. Той е много важен за Милан.
През 2003 г. Пеле те обяви за негов наследник. Какво си спомняш от първата си среща с него?
-В Сантос той много се тревожеше за начина, по който се храня, казваше ми, че съм длъжен да се храня три пъти на ден. Трябваше да бъда много внимателен. Но не бива да ме сравнявате с него. Никой не може да играе като Пеле.
Запозна ли се с Берлускони?
-Да, след загубата от Ювентус, той се появи в съблекалнята и ни каза някои доста окуражаващи неща.
Отвличането на майка ти Мартина през 2004 г. ли е най-лошият момент в живота ти?
-Да, в Бразилия на всички е трудно, а за футболистите си е направо опасно.
През 2009 г. имаше повдигнато обвинение в изнасилване към теб от едно момиче от Лийдс. Какво научи от този епизод?
-Доказах невиността си. В Бразилия си плащаш и излизаш на свобода. В Англия ако бяха доказали, че съм виновен това означава затвор. Но това ме научи, че можеш да опознаеш живота само с опита, който натрупваш в него.
Как се чувстваш в свят, в който преобладава физическата сила?
-Работата не е в силата, а в това как обработваш топката с краката си. Ако умееш да играеш футбол останалото не е важно.
Скудетото или Шампионската лига?
-Искам и Купата на Италия. Това ще бъде годината на Милан.
