"Няма друг филм като този", каза новият спортен директор на ЦСКА Атанас Караиванов. И е прав. Малко цифри - клубът има близо 50 футболисти на щат, от тях 33 са на лагера в Турция. На треньора Йоан Андоне му трябват 23-има, максимум 24. Което прави близо 25 излишни. Без да се обиждат, дори могат да бъдат наречени "мъртви души".
Зачислени са в клуба, тренират за здраве, водят се на заплата (друг е въпросът кой от тези смъртни резерви си получава парите редовно).
Даниел Беконо, Джонатан Гомес, Уго Баес, Юри Иванов, Росен Колев, Димитър Димитров никога не попадат в групата за мачовете на първия тим. Част от тях ненужни вече чужденци, а другите - юноши малко или повече талантливи, които така и не получават шанс заради трансферните интереси в представителния състав.
А като към тази бройка прибавим тези, които през лятото ще се появят на първа тренировка, след като им е изтекъл периодът на преотстъпване, картинката става още по-интересна. Александър Тонев, Самир Аесс, Атанас Зехиров и взетият от Литекс Георги Илиев са само част от тях.
В такъв случай не е чуждо защо Андоне, Караиванов и Димитър Борисов са се хванали за главите от завареното положение. Да - и при Томов, и преди това при Васил Божков се е натрупвало. Подписва се с някой талантлив играч за повечко години или с чужденец, който е показал някакви качества някъде си. Но не и в ЦСКА.
После на "Българска армия" тези футболисти си ги бият в главата. Не можеш току-така да се разбереш с толкова хора наведнъж и да ги изгониш по средата на сезона. Ако им прекратиш трудовия договор без тяхно съгласие, ще искат неустойка. Само яловият Гунлаугсон с хубавката жена колко хиляди евро обезщетение си осигури. И да е само той - с мед да го намажеш. Ами другите - като няма пари за 50 играчи и се плаща само на 20, останалите основателно претендират за полагащото им се по контракт. В резултат ЦСКА през месец-два бива осъден от свои. Така лев по лев, евро по евро, са се трупали милионните дългове.
И се стигна дотам, че "Титан"-ите се принудиха да отварят сергия в Анталия, барем облекчат бюджета с някой трансфер. Минаха близо 2 месеца, само двама напуснаха. Тодор Тимонов в Анжи и Давид Силва в Кастейон, но под наем. Което значи, че може пак да цъфне на Армията през юни, ако испанците не го харесат. Най-много и Иван Иванов да бъде пласиран.
Което какво значи? Никой не ще да купува от българското първенство. Ако ще и с панделка да са им опаковани играчите. И как да иска. От 4-ма участници в евротурнирите само двама влязоха в групите на Лига Европа, спечелиха общо 4 точки и записаха голова разлика 3:21.
Като се тегли чертата за Левски и ЦСКА, си остават по 15 мача до края на сезона. Айде, плюс още 3 в най-добрия случай за червените в турнира за купата. А ние тук подписваме ли, подписваме с нови. Защо? След като и 20 човека могат да изкарат първенството при толкова мачове. При тези заплати ще се понапънат малко по 2 мача на седмица, колко му е.
Затова никой не може да вини Андоне, че пропищя от свръхизлишъка. И че сега в понеделник ще посочи вратата на още 10-ина. Кои ще оцелеят в този "Сървайвър" в ЦСКА, няма особено значение. Въпросът е, че метлата развъртя някой чужд. Който дойде и реши да не робува на имена, ами да отсее качествените, и то толкова, колкото му трябват.
Чистката обаче е малко позакъсняла. За справка могат да се видят тефтерите с натрупаните дългове от купа неполучили заплати и чакащи комисиони. Ако и преди се действаше като в момента, всеки щеше да си знае мястото и да се бори да попадне в състава, а не да живурка на гърба на ЦСКА. Въпросът е да не е от ден до пладне. И след 3-4 месеца на Панчарево пак да не може да се размине от знайни и незнайни.
