УЕФА по инерция определи Шампионската лига за "най-великото клубно състезание в света", след като приключи с тегленето на жребия за осминафиналната фаза.
Но въпросният жребий на най-великото състезание не произведе някой велик сблъсък, който да бъде очакван с особено нетърпение.
Може би най-примамливи изглеждат мачовете между Наполи и Барселона, но единствено защото шампионите на Италия и Испания се представят под очакванията през сезона. Това създава елемент на непредсказуемост, какъвто не виждаме почти никъде другаде.
Няма обаче двубой от типа на Реал Мадрид - ПСЖ (които играха на тази фаза през 2018 и 2022 г.), или Ливърпул - Атлетико Мадрид (като през 2020).
Няма ги и по-равностойно изглеждащите сблъсъци отпреди десетина години, когато отбори като Борусия Дортмунд или Реал Сосиедад можеха по-дълго да задържат най-добрите си футболисти.
Всъщност проведеният вчера жребий продължи една тенденция, заради която бяха внесени големите промени във формата на Шампионската лига, влизащи в сила от следващото издание.
Просто в момента усещането е, че "истинският старт" на турнира е все по-късно и по-късно.
Груповата фаза отдавна е безпрепятствена за повечето от фаворитите и от осминафиналите надпреварата започваше да се съживява. А вече съживяването се случва най-рано на четвъртфиналите.
Някои биха изтъкнали колко интересни бяха групите на Нюкасъл и Манчестър Юнайтед.
Един притежаван от Саудитска Арабия отбор и един суперклуб завършиха на последните места в своите групи и това може да тълкува като доказателство за конкурентността на турнира.
Но само в две от осемте групи имаше интрига до последно, а все пак става дума за спорт и за да бъде интересен той, трябва да е достатъчно оспорван в отделните си фази.
Без да подценяваме влиянието на Копенхаген и Борусия Дортмунд, случаите на Нюкасъл и Манчестър Юнайтед се дължаха на конкретните обстоятелства в двата английски тима.
"Червените дяволи" просто са на такова ниво, че са уязвими срещу всеки по-способен съперник. При Нюкасъл пък беше донякъде изненада бързината, с която успя да достигне до Шампионската лига, но по-ниският коефициент прати "свраките" в най-тежката група.
Резултатът от цялата групова фаза са едни осминафинални двойки, които в голямата си част са с ясно изразени фаворити и с твърде малка вероятност за изненади.
Причината, разбира се, е увеличаващата се финансова поляризация във футбола. Именно затова въпросната първа фаза от турнира вече ще се провежда по т.нар. "швейцарски модел" без отделни групи - не че това по някакъв начин ще реши проблема.
От 2013 г. насам няма отбор с годишен доход под 450 млн. паунда, който е печелил Шампионската лига.
Миналата година Интер достигна до финала и беше първият финалист от 2016-а с приходи под 330 млн. на година. Такъв е горе-долу финансовият праг, за да си истински претендент за трофея.
Финансовото неравенство вече е толкова сериозно, че за да е интересно "най-великото клубно състезание в света", трябва богатите клубове да преминават през необичайно слаб сезон.
Даже в момента доста от топ отборите изпитват затруднения, но както се убедихме миналата кампания, това може драстично да се промени през февруари.
Ако например Реал Сосиедад и Лацио успеят да се опълчат на Пари Сен Жермен и Байерн Мюнхен, има голяма разлика дали го правят, защото са достигнали много високо ниво, или защото Байерн и ПСЖ се представят под своите възможности.
Първият вариант би бил нещо много хубаво за конкурентността във футбола, но не и вторият - защото вторият само ще засили желанието за малкото на брой дерби сблъсъци между най-големите, каквито няма на тези осминафинали.
Невероятно е като се замислим, че когато Шампионската лига беше основана, Сосиедад имаше повече на брой домашни титли от ПСЖ.
Само преди две десетилетия пък Лацио разполагаше с най-скъпия състав в света.
Сега е постижение, ако тези клубове с малко по-скромни финансови възможности успеят да задържат някой топ играч за повече от един сезон.
Нищо от казаното не бива да звучи като подценяване на шансовете на исторически тимове като Лацио и Реал Сосиедад да се преборят на осминафиналната фаза.
Испанският клуб е сред примерите за отлично управление, позволяващо завидни резултати с ограничени бюджети. Но за този тип клубове е все по-непосилно да бъдат истинска конкуренция на няколкото най-богати.
Съществува някаква ирония, че жребият за Шампионската лига дойде в същата седмица, в която се очаква следващото решение за неосъществената европейска Суперлига.
В четвъртък съдът на Европейския съюз ще излезе с решение дали УЕФА и ФИФА представляват монополи, които трябва да бъдат разбити - и това може да отвори вратата за други организации да осъществяват футболни турнири.
Липсата на вълнуващи осминафинални сблъсъци е тъкмо нещо, което поддържниците на Суперлигата ще използват като аргумент защо Шампионската лига "се проваля като турнир".
Дори предстоящите срещи между Интер и Атлетико Мадрид не пораждат достатъчен ентусиазъм, макар че са два отбора в оригиналния списък на Суперлигата и участваха в три финала на Шампионската лига в последното десетилетие.
Но ако Шампионската лига наистина се проваля като турнир, причината е в средата, която суперклубовете създадоха. Те причиниха финансовата поляризация, от която вече трудно може да се намери изход.
Ситуацията носи нови предизвикателства за Шампионската лига не само отвътре (Суперлигата), но и отвън.
Малко преди жребия ФИФА обяви детайлите около разширения формат на Световното клубно първенство, което вече ще се провежда като истински голям турнир.
Наивната интерпретация на ставащото е, че световната централа опитва да разпределя по-справедливо и балансирано финансите в клубния футбол.
Трудно е да го повярваме, при положение, че наградните фондове на големите клубове, които се класират за Световното клубно първенство, ще бъдат масивни - и това може да навреди на конкурентността на вътрешните първенства извън Европа точно както Шампионската лига навреди на тези на Стария континент.
Всъщност идеята на президента Джани Инфантино е ФИФА да си има своя собствена Шампионска лига.
Саудитска Арабия вложи много в подкрепата за тази идея, защото Световното клубно първенство е шансът на страната да провежда мачове с топ отбори от Европа.
Такива процеси правят футбола все по-уязвим за лични политически и финансови интереси, простиращи се тотално извън спорта.
И те едва ли ще ни донесат по-хубав футбол и по-интересни мачове.
Все пак се надяваме на интригуващи осминафинали в Шампионската лига, но това е именно надежда, а не очакване.
Традициите в Шампионската лига бяха други, а величието на един турнир е нещо, което се създава и поддържа трудно. Не е достатъчно само да го декларираш.
