Някак неусетно Манчестър Юнайтед се изкачи до третото място във Висшата лига и на Острова започнаха да задават големия въпрос: способни ли са играчите на Оле Гунар Солскяер да атакуват титлата?
Със сигурност при мястото им в класирането и при амбициите и ранга на този клуб, шампионският трофей трябва да е водеща цел. Но дали Юнайтед наистина е готов да бъде сериозен претендент през целия сезон вече е далеч по-съмнително.
"Червените дяволи" тихомълком влязоха в успешна серия и спечелиха шест от последните си седем мача в Премиър лийг. Макар и играта им да е далеч от съвършенството, те успяха да скъсят разликата до върха на 5 т., а даже са изиграли мач по-малко и ако вземат и двубоя с Бърнли, ще са само на 2 т. от Ливърпул.
Вярно, при победите срещу Саутхемптън и Уест Хем миналия месец, през първите полувремена Юнайтед приличаше повече на изпадащ отбор. Но с всичките си несъвършенства, този тим започна редовно да печели точки и съвсем скоро може да се окаже най-сериозният конкурент на Ливърпул.
А на феновете и малко им стига, за да се размечтаят и да забравят, че борбата за първото място е по-скоро илюзия.
Всъщност почти на никого не му е угодно да го признае. Медиите искат интрига и конкуренция, букмейкърите обичат несигурността, първенецът иска да избегне отпускане, а тези по-надолу се нуждаят от съперник, който да бъде преследван и настигнат.
Другият вариант, просто да изчакваш неизбежното, не е забавен, не е смислен и няма общо с поведението на един спортист. Че нали все пак във футбола всичко е възможно?
В този странен сезон вече видяхме достатъчно неправдоподобни неща и това изостри очакванията за някаква изключителна развръзка. Породи се надежда завършекът на Висшата лига да е непредвидим колкото и началото.
В първите кръгове Челси беше на върха за малко, после и Саутхемптън. Уулвс бяха с равни точки с лидерите, Астън Вила, Кристъл Палас и Лийдс заемаха места в топ 4, докато Манчестър Сити не се е изкачвал по-високо от седмата позиция.
Над половината от елитните тимове достигнаха поне за момент до място в зона Шампионска лига, а 25% от тях се издигнаха и до първото място.
Хаосът се поддържаше и от някои абсурдни резултати. На 4 октомври Ливърпул допусна седем гола, а Манчестър Юнайтед шест при разгромни загуби. В изминалия уикенд обаче и двата гранда на свой ред отбелязаха съответния брой голове във вратите на опонентите си.
Серията на Юнайтед от 7 срещи без загуба заслужава поздравления и макар че съдържаше трудни победи над последните два отбора в таблицата, включваше и далеч по-обнадеждаващи игри и резултати - три успеха над противници от горната половина, равенство срещу подобряващия се градски съперник и разгром над вдъхновения тим на Лийдс.
Нещата започнаха да се получават, но отборът на Солскяер е толкова непостоянен, че не можем да си представим как ще задържи нивото до май, а за да запази нужното темпо, ще трябва да изкара месеците до пролетта в непрекъснат спринт.
Отне 9 мача без загуба на Челси, за да бъде идентифициран като най-голямата заплаха за Ливърпул, и после само два мача, за да рухне цялата инерция.
Тотнъм спечели 7 и завърши наравно в 4, за да се издигне до върха, но след две поредни загуби също слезе рязко надолу.
По същото време Ливърпул доказа, че капитулацията срещу Астън Вила е била моментно отклонение, а не предвестник на някаква цялостна деградация.
Шампионите продължават да изглеждат няколко нива над останалите, дори без водещия си защитник, без един от най-добрите халфове в Европа и без най-силно представящото се ново попълнение.
Върджил ван Дайк, Тиаго Алкантара и Диого Жота оставиха празнини в състава, както разбира се и Джо Гомес, но се намери кой да ги замести подобаващо.
Рис Уилямс и Нат Филипс изгряха с достойни мачове, Жоел Матип преоткри стабилността си, Алекс Окслейд-Чембърлейн най-сетне е обратно в състава, Къртис Джоунс е направо великолепен, Наби Кейта се развилня срещу Кристъл Палас. Дори Такуми Минамино вече вкарва голове.
Ливърпул е отбор, в който водещият голмайстор на Висшата лига, носител на "Златната обувка" в два от последните три сезона, влиза от скамейката, за да вкара два късни гола и да запише една асистенция при вече решен мач и резултат 4:0. Това показва колко нелепо е да си мислим, че в първенството има по-добър тим от този.
Но когато се поддържа внушението за непредвидимост и огромна опасност за "червените", това е изцяло в полза на Юрген Клоп.
Вълната от контузии и натовареният календар затрудниха и забавиха Ливърпул, но не нанесоха особени поражения, а постоянните възходи и падения на преследвачите говорят за една банална истина: не се вижда как фаворитът ще изпусне да защити титлата си.
Докато Ливърпул е отборът, който задава темпото, Юнайтед може единствено да поддържа мечтата жива максимално дълго и по този начин да продължи да се развива.
А голямата промяна в съотношението на силите се отлага за някой от следващите сезони.
