Вкаралият най-много голове на ЦСКА. Любимецът на сектор „Б". Култовият черен слип. Иначе казано Георги Иванов - Гонзо.
Звездата на Левски, блудният „син" се завърна в Пловдив и стана старши треньор на Локомотив (Пловдив). Новина, шокирала, както привържениците на столичния му бивш клуб, така и на „черно-белите".
Едва ли някой си е представял някога, че Гонзо ще се прибере в родния си град като треньор. Е, в българският футбол сме свикнали на какво ли не. Явно градът под тепетата постепенно се превръща в онзи спасителен оазис за отритнатите от Левски, за добро или лошо.
„Локомотив е част от мен", бяха първите думи на Гонзо, след като официално бе представен като наставник на „смърфовете". Наследникът на друг известен левскар, Емил Велев, дебело подчерта, че не се притеснява от нищо и ще направи така, че отборът да изглежда по най-добрия начин.
Без съмнение ще е така, но въпросът е дали феновете на тима ще му гласуват достатъчно доверие за тази отговорна длъжност? Няма ли да го обявят за предател?
Нека да върнем часовниците назад с около 15 години назад. Тогава Гонзо рита още за пловдивското Локо, но с таланта си привлича погледите на скаутите на Левски. Митовете и легендите твърдят, че той е преминал на „Герена" почти без пари, с договор, написан върху най-обикновена салфетка. Точно като Лионел Меси от Аржентина в Барселона.
А престоят му при „сините" определено има с какво да се запомни. Георги Иванов става най-резултатният футболист във вечното дерби. До края на 2008 г. има отбелязани 15 гола във вратата на ЦСКА (с което подобрява рекорда на вкаралия 14 Наско Сираков). 11 от тях са за първенство и 4 за Купата на България.
Разписва се в някои от най-важните мачове през годините, включително и на финала за купата на България през 1998 г. срещу ЦСКА. Тогава "червените", които празнуват 50 годишен юбилей, губят финала с 5:0. Автор е и на така нареченият „Кървав гол" през 2000 година срещу ЦСКА на стадион "Георги Аспарухов", след като отбелязва победният гол в 93-та минута с окървавена и бинтована глава.
И всичко това, както гласи клишето, е вече история. Добрите спомени в съзнанията на левскарите никога няма да избледнеят, въпреки че следфутболната кариера на Гонзо добави към онези незабравими мигове сладникаво-горчивия вкус на грешките. Нашият герой стана треньор, но преди да застане начело на Локомотив, той пое с двете ръце Левски и мъките му започнаха.
Провал след провал помрачаваше малкото останало добро настроение на още по-малкото привърженици по трибуните. Собственикът Тодор Батков неведнъж е изразявал публично подкрепата си към Гонзо, но явно и адвокатът е имал точка на кипене.
Изобщо този ход на бившия футболист беше грешка. Огромното му желание да продължи да помага да отбора, дал му толкова много, му изигра лоша шега и любовта накрая се оказа несподелена.
Изритан от „Герена", Георги Иванов намери пристан на Лаута. Клубът също не е цъфнал и вързал, но всички се надяват новият собственик и новият треньор да възродят „черно-бялата" лавина. Именно Веселин Марешки представи юношата на „черно-белите" като старши треньор.
Усмивки, светкавици на фотоапарати и обичайните условности, без които българският футбол не може. "Договорът с Гонзо е до края на сезона. И сме си казали много точно, че може да продължи за много години напред. Но знаете, има ли резултати, няма мърдане. Всичко обаче е свързано с резултатите".
Човекът непременно иска високи резултати, което е напълно нормално, но нищо чудно спортните издания да избухнат със заглавия, че Гонзо вече НЕ е треньор след първата или втората загуба на тима.
Което също не трябва да ни изненадва, защото този филм вече всички сме го гледали. Дори няма нужда да си припомняме епизодите, когато Кокала направи Левски шампион и го изгониха, или когато Милен Радуканов постигна 8 победи, 1 равен и 1 загуба и също бе освободен заради „слаби резултати".
Определено задачата на Гонзо няма да е лесна начело на Локомотив, защото там всичко буквално е натегнато до счупване. Хубави и достойни думи изрече той на пресконференцията и наистина може да ги спази, стига да му се даде възможност и пространство. Той вече се е хванал на хорото и трябва да вее кърпата до последно и да се докаже. Не само на клубното ръководство и феновете, но най-вече пред себе си и пред Левски.
Предател, герой, фурнаджийска лопата - както и да искат да го наричат, но и Левски, и Локомотив (Пловдив) са неразделна част от живота на Гонзо. И той много добре осъзнава това.
Дали по този начин ще бъде намразен от сините фенове - едва ли. Дали ще спечели отново любовта на пловдивчани - онези така наречени „резултати" ще покажат.
Гонзо завинаги ще си остане един от най-емблематичните футболисти, ритали по българските терени - това е абсолютно сигурно!
