Ливърпул трябваше да чака до последната възможна секунда, за да добави първия трофей в колекцията си от 2006 година насам срещу по принцип по-слабия съперник Кардиф на финала за Купата на Лигата. Мачът вчера също така беше първата поява на "червените" на стадион "Уембли" от цели 16 сезона.
Първата купа във втората ера на Кени Далглиш на "Анфийлд" в крайна сметка бе определена от пропусната дузпа от братовчеда на собствения капитан на Ливърпул. Никой футболист не заслужава съдбата на Антъни Джерард след два часа и половина игра, но това е животът в крайна сметка и винаги трябва да има победител.
По-известният от двамата братовчеди също пропусна от бялата точка, но неговата мъка се оказа краткотрайна, след като минути по-късно вдигна купата.
Представянето на отбора в неделя бе далеч от стандартите на времето, когато на шега наричаха "Уембли" "Южният Анфийлд". Сегашният тим на Ливърпул още не е заслужил дори да се споменава в компанията на формациите, водени от Бил Шенкли, Боб Пейсли и Джо Фейгън и когато самият Далглиш разкъсваше противниковите отбрани.
Момчетата на "крал" Кени играха офанзивно, динамично и с настроение, но им липсваше завършващото докосване. Те някак си автоматично пращаха дълги топки към високия Анди Керъл на върха на атаката, за да развее той конската си опашка и да изпрати топката за пореден път извън рамките на вратата на Том Хийтън.
Така си вървеше мачът близо 20 минути, когато 20-годишният Джо Мейсън, носещ фланелката с номер 20 в отбора на Кардиф, пое един къс пас на Кени Милър и прати топката в мрежата на Хосе Рейна.
Последният път, когато Ливърпул беше в тази част на Северозападен Лондон, Йън Ръш влезе като резерва, за да изиграе последния си мач за клуба, където се превърна в легенда. Това беше много-много отдавна - Бил Клинтън и Ясер Арафат още бяха на власт, Пийт Сампрас и Щефи Граф бяха шампиони по тенис, а принцеса Даяна уреждаше развода си.
Джейми Карагър, който остана на пейката вчера, беше на 18 и тъкмо бе спечелил младежката купа на Футболната асоциация заедно с Майкъл Оуен. Настоящият капитан Стивън Джерард пък беше на 15.
Ливърпул спечели още трофеи във времето след тази вечер, която завърши тъжно за неговите фенове, след като Ерик Кантона отбеляза единствения гол в двубоя, донесъл Купата на ФА на Манчестър Юнайтед, но все пак "Уембли" си е "Уембли".
За да отбележи това завръщане, Далглиш пусна всички свои покупки: Керъл, Суарес, Даунинг, Адам, Хендерсън и Енрике, струващи над 100 милиона паунда.
Седмият му трансфер - Крейг Белами, който дойде като свободен агент, остана на пейката, за да замени през второто полувреме слабо представилия се Хендерсън. По ирония на съдбата в 58-ата минута той се оказа първият уелсец на терена, въпреки че Кардиф е оттам, а Дарси Блейк стана вторият, влизайки в игра в продълженията.
Първият гол в мача бе дело на футболист, струвал едва 250 000 паунда на Кардиф, а изравнителното попадение дойде от доведения от Рафа Бенитес в Ливърпул Мартин Шкъртел като напомняне, че словакът някога бе започнал кариерата си като нападател, преди треньорът на младежкия национален отбор на страната му да го преквалифицира в защитник.
След това трябваше да чакаме продълженията, за да видим още голове, благодарение на странно държания на скамейката дотогава Дирк Каут и на отбелязалия драматично попадение в 118-ата минута Бен Търнър.
Дузпите се оказаха тежко изпитание за всички замесени с изключение на Дон Коуи до Каут, който отново бе клинично точен, а след него Даунинг, Джерард-младши и Джонсън донесоха подобряване на рекорда на Ливърпул по спечелени Купи на Лигата, като Джерард-старши вдигна осмия такъв трофей в историята на отбора.
И така, след многомилионните инвестиции и купища премеждия Ливърпул в епохата на американски собственици спечели нещо. Дали тази победа ще отприщи за успехи несъмнения талант, събран в отбора, предстои да разберем!
