Ако търсите най-отличителната черта на българина (след малко ще разберете защо използвам този термин), то това е мрънкането. За политиката, за времето, за свободата на словото, за дупките по улиците, за невъзпитания младеж в градския транспорт.
Но най-голямото мрънкане идва в моменти на спортна гордост за България.
Хора, които дори не са се събличали за час по физическо, започват да коментират левия прав на Кубрат Пулев, волето на Григор Димитров, грациозността на грациите ни, забивката на Владо Николов, „перуката” на Ники Михайлов.
Това са същите тези хора, които всяка година мрънкат, че няколко булеварда в столицата са затворени заради Софийския маратон или заради Вечното дерби между Левски и ЦСКА. Мачове, които в последните си две издания събраха по 20 000 на националния стадион „Васил Левски”.
Голям провал е и, че Кубрат Пулев този път не успял да напълни „Арена Армеец”, а през декември, когато залата се пръскаше по шевовете, хората в нея бяха „бръснатоглави идиоти, отишли там само за да се тагнат без да разбират нищо от бокс”. Но те самите разбират. И коментират.
Според тях Кевин Джонсън е некадърен боксьор, а Кобрата отново си е избрал слаб противник. Нищо, че американецът има повече мачове за световната титла от Пулев, боксьори като Витали Кличко, Тайсън Фюри и Дерек Чисора не успяха да го нокаутират, а единствената загуба с нокаут в кариерата му е от Антъни Джошуа – фаворитът в суперсблъсъка срещу Владимир Кличко, който, на свой ред, нокаутира нашия Кубрат Пулев.
Това са същите тези хора, за които Григор Димитров е мамино момченце и плейбой, но в никакъв случай тенисист от световна величина. На тях четвъртите места на националния ни отбор по волейбол и бронзовият медал на ансамбъла ни по художествена гимнастика от олимпиадата не са достатъчни.
Нищо, че няма много положителни класации, в които да сме трети или четвърти в света. Да не говорим за втори, какъвто е Кубрат Пулев – официален претендент за титлата на IBF, т.е. №1 след шампиона.
Дори на победата ни над Холандия не успяха да се зарадват. А пък авторът на двата гола – Спас Делев – беше наричан по всякакви начини, но не и похвален.
Тези, които най-много крещят срещу използването на обобщаващото „българин”, най-често генерализират и наричат феновете я лумпени, я вандали, я расисти.
Спортът е за забавление. Той не е интелектуално състезание и няма такива претенции. Ако не ви харесва, просто не го гледайте. И не разваляйте доброто настроение на хората, които се радват на българските победи. Защото са ни скъпи.
г-н Найденов ( и всички, които ще ме апострофирате) : "Спортът е за забавление. Той не е интелектуално състезание и няма такива претенции. Ако не ви харесва, просто не го гледайте. И не разваляйте доброто настроение на хората, които се радват на българските победи. Защото са ни скъпи." Едиственото вярно твърдение в заключителното резюме на статията Ви за мрънкането е това, че за масовката спортът е забавление, на което се радвате или по-точно наслаждавате, защото радостта и забавленията някак си никак не ми се съвместяват. На повечето мислещи хора, естествено професионалния спорт не ни харесва и не го гледаме. И нямаме никакво желание да разваляме настроението на такива като Вас, ако , обаче тези професионални битки не ни биват навирани постоянно в очите като "НАЦИОНАЛНИ", каквито не са! Обидно ми е да бъда отъждествявана с такива "спортисти". Те НЕ играят за България, а за себе си и з собствения си джоб, а не за моя. На Вас сигурно са Ви "скъпи" тези победи, но на нас не са, за това не са "НАЦИОНАЛНИ". Глеайте си ги, но не мрънкайте, че нас нито ни радват нито са ни скъпи.
Трябва ли да съм автомобилен инжинер за да мога да управлявам автомобил. Когато нещо е пародия, то си е такова. Обличането на анцузи ше го оставим за интервюто за работа.
Тезите на Найденов са толкова абсурдни, колкото е абсурдно твърдението, че Пулев е сред най-добрите в света.