Навремето имаше един лаф, с който полунашега описвахме трагичността на ситуацията. "Спокойно, корабът потъва ... вода има за всички..."
В българския футбол е горе-долу така. Вчера се случи неособено знаменателното събитие юношите ни да паднат. Отборът до 17 г. загуби с 1:2 от Хърватия в европейска квалификация и отпадна от борбата. Паднахме и два дни по-рано от Гърция - с 0:1. Ще паднем и в неделя от Израел, но не се знае с колко. Сигурно с колкото им трябва.
В последните 5-6 години юношеските и младежките отбори на България са се класирали само на едно първенство. То не че мъжкият отбор през това време жъна успехи на световни и европейски.
За съжаление хората, които залагат знаят - няма по-сигурен начин да спечелиш, от това да заложиш срещу България (юноши или младежи). Играят ли, падат.
Сега отборът до 17 г. се провали в Хърватия с треньор Ферарио Спасов.
Как така шефът на школата в Литекс е и селекционер на национален състав, това е друг въпрос. Все пак последният селекционер на мъжете, който едновременно бе и клубен треньор, бе Мъри Стоилов (Литекс).
В отбора на Феро има 5 момчета от ловешката школа, вероятно все талантливи. Но се пораждат някои притеснения около все по-яркия отенък на оранжево в политиката на БФС. Това определено е тема за разискване, но да я оставим настрана в контекста на далеч по-глобалната
тревога.
България не произвежда играчи. Хърватия, Гърция и Израел не са Англия, Испания и Германия. Но ни бият, където ни хванат. А какво по-логично от това, като бият юношите ти през 2010 г., младежите през 2012 г., да ударят и мъжете ти през 2014 г.? Всичко по реда си.
Мъдър ход на БФС е да поиска домакинство за европейско за младежи. Така е сигурно, че ще се класираме. Всъщност, това е единственият начин да стигнем финали. Ужасно мрачно, но почти на сто процента вярно заключение.
Преди година младежите паднаха от Казахстан, а на иронията на някои журналисти, прохождащите ни звезди се сопнаха: "Вие знаете ли тия колко са напред? Каква база имат, какъв стадион..."
Момчетата дори не осъзнаха колко е трагично това. Не за казахстанците, да са живи и здрави. За нас. Скоро на футбол ще ни бие и Малта, недай боже.
Ще се почне при децата, юношите, младежите и т.н. Защото те и в Малта един ден ще помислят за футбола си. И е вероятно този ден да е преди нашия старт на отлепяне от нехайството и упадъка.
