През 2012 едва ли ще се стигне до края на света, както очакват най-суеверните и лековерните.
Въпросната година обаче със сигурност ще бъде историческа с нещо друго - първото домакинство на голям футболен форум на държава от бившия източен блок. При това не една, а цели две - Полша и Украйна, ще приемат европейското първенство! (Междувременно и Българският футболен съюз подаде кандидатура за европейското за младежи през 2013 г.)
Най-скептичните противници на „разширяването на футболната география" очакват провал на двете бивши социалистически републики, но ситуацията изглеждаше далеч по-безнадеждна за ЮАР например преди тазгодишното световно, пък африканците се справиха. Друг е въпросът обаче доколко провеждането на мондиала там се отрази благотворно на местния спорт и на стандарта на живот в държавата като цяло.
Още преди първенството се знаеше, че големият печеливш от спортното мегасъбитие всъщност е ФИФА, която прибира изцяло печалбите от най-големите източници на приходи - маркетингът на стоки, свързани с мондиала и телевизионните права. В Южна Африка самата държава изглежда бе готова на всичко, за да получи домакинството, защото правителството също така бе сключило споразумение с футболната централа, че тя е освободена от данъци върху своята дейност, свързана със световното първенство.
След края на турнира е изключително трудно да бъде открита точна информация относно това дали в крайна сметка Южноафриканската република е на печалба в, тъй като различните източници се разминават. С риск да ядосаме икономистите, няма как да не изтъкнем набиващия се на очи факт, че в макроикономиката плюс и минус са въпрос на положително мислене, т.е. какво ще бъде включено в баланса. Три различни източника твърдят съответно, че страната излиза горе-долу наравно като приходи и разходи, на загуба и съответно на печалба.
Според оптимистичните теории сумата, която се цитира като печалба за икономиката на ЮАР, е 200 милиона долара, а ръстът на брутния вътрешен продукт - 0,5%. Сериозна придобивка за местното население са и подобренията в транспортна и комуникационна инфраструктура (които обаче направиха това първенство най-скъпото в историята на стойност около 6 милиарда долара).
Без провеждането на събитие от подобен ранг със сигурност инвестициите нямаше да бъдат извършени от правителството за такъв кратък период от време, така че дори и да не е налице чиста печалба, то тези реформи дават добавена стойност на мондиала за страната.
Но така е в развиващите се страни (към които формално не се числят, но на практика са и Полша, и Украйна). Анализ на CNN относно отражението на домакинството на световно първенство в САЩ (1994), Франция (1998), Япония и Южна Корея (2002) и Германия (2006) показва, че в могъщи икономики като техните, то е по-скоро незначително. Единствено във Франция, която е била в рецесия по това време, мондиалът е имал видим ефект на съживяване.
В Япония например се оказва, че многохилядните футболни съоръжения, които бяха изградени специално за мондиала, в момента въобще не се използват пълноценно - стадионите за по 60 000 зрители рядко събират публика от над 10 000 на мачовете на местните клубове и трупат загуба между 2 и 6 милиона долара годишно. Идентично е положението в ЮАР, където надеждата за някаква частична експлоатация на новите стадиони се крие единствено в ръгби мачовете, които са далеч по-посещавани, отколкото футболните.
Любопитно е обаче, че Япония отново е кандидат за домакин през 2022 г., като именно необходимостта от извличане на печалба от създадената инфраструктура е сред водещите мотиви на местния инициативен комитет. Новата кандидатура на азиатската страна обаче има и своите противници в самата Япония, които не могат да бъдат убедени, че събитието би било печелившо.
Аналогичен е случаят и в САЩ, които също се борят за ново домакинство през 2022. Скептиците имат своя аргумент, че Мондиал'94 на практика бе на голяма загуба в чисто финансово измерение, а инфраструктурни подобрения не бяха извършени, тъй като страната си има всичко. Шефът на организационния комитет на САЩ'94 Алън Ротънбърг обаче контрира това с довода, че не това е най-важният резултат от първенството. "Мотивацията ни не беше да правим пари, ами да развиваме спорта", казва той. И наистина, мондиалът постави футбола в дневния ред на американците, основана бе местната лига Major League of Soccer, а националният отбор трайно се настани в списъка на футболните сили, които са фактор на всяко световно първенство.
Подобен ефект несъмнено може да бъде открит и във Франция, която спечели титлата на свой терен през 1998 г., след като дори не участва в последните два мондиала, а две години след това стана и европейски шампион. Според спортния социолог Патрик Миньон световното е причина и развитието на спорта да се наложи като приоритет за френските политици, а това несъмнено дава огромна добавена стойност в обществото от гледна точка на здравето, продуктивността и изграждането на положителни модели.
В Германия световното първенство през 2006 се прояви психологически в две насоки. Немският народ, който има дълбоко вкоренен комплекс от престъпленията на режима на Хитлер, за пръв път от Втората световна война насам развя националния флаг, напълно свободен от това чувство за вина. Другият ефект бе засилването на потребителските навици на населението, възпитавано векове наред от протестантската религия в умереност и пестеливост, което в дългосрочен план има положително въздействие върху икономиката.
В чисто спортно измерение Бундеслигата изживя сериозен подем, като значително увеличеният интерес към футбола като цяло се прехвърли върху местното първенство след края на мондиала. Така днес, четири години по-късно, немските клубове имат реален шанс да се преборят с италианските в битката за четвърта квота за Шампионската лига - нещо, което доскоро бе немислимо.
Очевиден е ефектът върху местния футбол и в Португалия, която домакинства на европейското първенство през 2004 г. В навечерието на финалите Порто спечели Шампионската лига, а през следващия сезон Спортинг (Лисабон) игра на финал за Купата на УЕФА. Местните грандове започнаха да възвръщат репутацията си от миналото на водещи сили, с които всички трябва да се съобразяват, а дори мъничък клуб като Спортинг (Брага) след няколко успешни сезона в Купата на УЕФА вече е участник и в груповата фаза на Шампионската лига.
Едва ли е съвпадение и че в Украйна футболните отбори жънат небивали успехи напоследък, окрилени от предстоящото домакинство и най-вече добре подковани финансово от местните бизнес олигарси. В списъка на грандовете от европейски мащаб към Динамо (Киев) се присъедини и носителят на Купата на УЕФА за 2009 г. Шахтьор, а в момента в групите на Лига Европа се подвизават Металист и напълно нестандартният участник там Карпати, който отстрани по пътя си не кого да е, а турския Галатасарай. Случайно или не, именно тези четири отбора са от градовете, които ще домакинстват на Евро 2012 - Киев, Донецк, Харков и Лвов.
Имайки предвид тенденцията, би следвало в най-скоро време да очакваме и бум на полския клубен футбол, който за момента прави изключение от общата линия на възход за всички домакини на големи първенства в последните години (в сметката влизат още и Австрия и Швейцария - домакини на Евро 2008, които също бележат прогрес в ранглистите на УЕФА).
На фона на всички тези разсъждения решението на БФС да кандидатства за младежкото европейско първенство през 2013 изглежда като един много добър ход. Ако спечелим домакинството, дори и да не донесе директна печалба, то ще има положителен ефект в три направления.
Чисто спортно, това е единственият начин българските младежи да се класират за такъв форум (както бе с националния отбор на Австрия през 2008), което, от своя страна, ще вдигне класата и амбицията на това поколение футболисти. Психологически, то ще донесе радост и засилен интерес към футбола у хората. И в икономически план, първо, ще бъдат привлечени инвестиции, и, второ, правителството ще бъде принудено да осъществи належащи подобрения, както в транспортната инфраструктура, така и в спортните съоръжения.
В духа на всичко изложено по-горе си заслужава да стискаме палци на България да получи домакинството на Евро 2013 като една първа стъпка за съвместна кандидатура с Румъния или Гърция на мъжко европейско първенство в бъдеще, защото, както видяхме, добавената стойност от това да приемеш голям футболен форум, е далеч отвъд чисто финансовата изгода.
