Ще ви липсва ли проблематичният вратар Николай Михайлов, ако наистина се окаже, че той е готов да се откаже от кариерата си в националния отбор? Изявите му срещу Италия му донесоха много сериозни критики (отново), а това, че баща му е шеф на БФС и той попадна в състава на Ивайло Петев без никаква футболна логика също не облекчават положението. Както и фактът, че съперникът му за мястото на вратата на България има опит в Шампионската лига през този сезон и е №1 у нас, а Михайлов играе само в мачовете за Купата на Турция. Не е същото, нали?
Най-интересното е, че никой никога не е твърдял, че Михайлов няма талант. Напротив, още от първите му дни в Левски специалистите го определиха като вратар със сериозен потенциал, така беше и до първите му трансфери в чужбина, където той пазеше в сериозни отбори. После обаче започнаха проблемите - издънки, слаба форма, жълти истории в България с чалга фурии с по едно име и други подобни златотърсачки, още слаби мачове, допълнени от неадекватни изказвания на Михайлов-старши за качествата на сина му, включително и след последния мач на Любослав Пенев начело на България и т.н.
Така че, кой се учудва, че медиите се отнасят с насмешка към Михайлов, а феновете го псуват. Ако беше откровен некадърник, щеше да е по-лесно, но това, че той пропилява таланта си е още по-дразнещо.
Най-вероятно, ако Михайлов се откаже от националния отбор, липсата му няма да се усети кой знае колко. Но още известно време хората ще го помнят заради нереализирания потенциал, а жълтите вестници ще ни занимават с поредната врътка по оста Николета-Божинов-Михайлов-Алисия и т.н. Простете ми, ако бъркам имената, но в случая те нямат голямо значение.
След Божинов Михайлов е следващото попълнение в графата „провалени таланти", а България няма толкова много добри футболисти, че да си позволи подобно нещо.
