С няколко впечатляващи финта, точни шутове във вратата и по гърбовете на съперниците, Мишел Платини си осигури трансфер в Динамо (Букурещ).
Сделката е весела и странна. За някои - само странна. Тия четири-пет играчи на Динамо, които си раздаваха ритници и юмруци с бразилеца в контролата онзи ден, едва ли ще го приемат радушно и с усмивка.
Вече можем да си го представим. Влиза адашът на президента на УЕФА в тренировъчната база на Динамо и се усмихва - "здравейте, пичове".
Отива, взима си кафе, преоблича се за тренировка. Вижда някаква позната физиономия: "Оо, как сме? Ти си оня, на когото опитах да извадя бъбрека с шут, а после избих два зъба с дясно кроше. Как е? Оцеля ли...?".
Отсреща шеги, намигания, потупвания и усмивки с малко по-беззъба уста. Такива са те румънците - пичове. А и как по-лесно да им спечелиш уважението, ако не с няколко тупаника.
Всъщност, звучи като отлична стратегия. Вместо да впечатляваме скаутите или съперници с пасове, дрибъл и удари, да започнем да ги млатим по терена. Току-виж това ги респектирало дотолкова, че ни привлекли играчите в по-стойностни първенства.
Можем да го правим и на ниво национални отбори, все пак идват мачове с Холандия и Италия. Хората от ПСВ, Аякс, Фейенорд, Милан, Интер и Ювентус със сигурност ще ги гледат. Бой, тупаници и шутове. Хващания за гушата, може и нещо като прочутата в махалата хватка "марка", онова с препъването зад гърба...
И след няколко дни - Бандаловски в Юве! Защо не? Време ни е да опитаме и нетрадиционни методи явно. С какво друго да хванем окото?
