Такава трансформация за толкова кратко време не е обичайна за футбола. Днес да гледаш Ливърпул е изживяване, което хем продължава да е вълнуващо и изпълнено с емоции и изненади, хем вече е нещо като сериал с предизвестен край.
Умението да се задържат стабилни и в най-трудната буря, да остават на краката си, знанието и опитът да забързват и забавят темпото. Да пречупват съперника, без наглед да правят нещо особено. Навикът да побеждават и да вдигат нивото за мачовете, които изискват по-високо ниво. Това е Ливърпул днес.
В Мадрид през юни дойде трофеят в Шампионската лига. Не бяха вдигали купа от 7 години. В Истанбул през август беше Суперкупата. В Доха през декември - Световната клубна титла.
"Изминахме дълъг път. Вече знаем как да намираме начин във всеки мач и то - правим го от месеци", коментира след финала с Фламенго капитанът Джордан Хендерсън. И е прав.
В 18-те мача на Ливърпул от 5 октомври насам, отборът е изравнил по веднъж в 85-ата и 94-тата минути, вкарал е победни голове в 75-ата, 85-ата, 91-вата, 94-тата, 95-ата, както и в 99-ата, вече в продълженията, срещу Фламенго.
В един момент преди месец питаха Пеп Гуардиола какво мисли по темата, а той каза в отговор: "Ако е веднъж, два пъти - ще кажеш, че имат късмет. Но не, това се случва непрестанно вече втори сезон. Това е специален характер."
През пролетта Ливърпул също вкара 4-5 късни гола, ако сте забравили. Те донесоха цели 12 точки в преследването на титлата с Манчестър Сити.
А именно този характер или манталитет - наречето го както искате, е това, което липсваше на клуба и отбора в търсенето на шампионското звание на Англия толкова години. Те винаги през тези три десетилетия бяха възприемани като отбор, който на моменти е брилянтен, но винаги е изключително уязвим и "чуплив" в решаващите моменти. Така бе и при Брендън Роджърс при последната голяма атака на титлата. Толкова много стил, вълнуващи атаки, но толкова малко гръбнак и стомана.
Преди две години, на 22 декември 2017 г., Ливърпул гостуваше на Арсенал. Поведе с 2:0 и изглеждаше, че победата е спечелена. Изведнъж, след няколко мигвания, резултатът стана 3:2 за домакините. Фирмино донесе точка за 3:3, но трите допуснати гола отнеха от блясъка на едно иначе великолепно представяне в атака.
"Не беше много готино - видимо бе ядосан Клоп тогава. - Пет минути, в които очевидно имахме проблем. И това е - индивидуални проблеми, а не отборни. Грешни преценки, грешно позициониране. Твърде лесно. Добре е да се научим да реагираме другояче в такива ситуации."
"В такова положение, при 2:0, трябва да можем да спечелим мача като го контролираме до края - каза Джеймс Милнър. - Искам да сме по-скучни за гледане, но да сме по-здрави, по-концентрирани и по-умни. Да намалим грешките."
Онзи мач се оказа девети за същия сезон, в който Ливърпул допускаше три или повече голове. Твърде много. Която и да е комбинация в центъра на отбраната от Гомес-Матип-Ловрен-Клаван, както и дали на вратата е Кариус или Миньоле, нямаше значение. Имаше напрежение, паника, нервност.
Сега Ливърпул е пълна противоположност. Дори, когато няма ритъм и играта не се получава в атака, няма ги зрелищните комбинации на скорост, както нерядко се случва този сезон, усещането за пълен контрол е непрестанно. Усещане за сигурност. И за неизбежност.
Футболът-хеви метъл още го има на моменти. Голове като тези срещу Евертън, Борнемут, Залцбург и Уотфорд доказват, че стилът още е тук. Но те са различно животно.
Не пресират диво и лудо, с цялата си енергия и сила, както бе в първите две години на Клоп. Тази промяна е продиктувана от промяната на подхода на отборите срещу тях. "Сега се налага да контролираме повече играта, но отново на моменти сме в контра-преса. Просто не е възможно да го правим постоянно", сумира всичко това мениджърът.
"Развиваме се. Много време сме заедно, по-опитни сме. Вярваме повече в себе си и като отбор сме еволюирали страшно много. Знаем кога да тръгнем напред, да натиснем върху газта, кога да спрем, кога да се огледаме.", анализира пък Милнър.
Алисон на вратата, Ван Дайк в защита и Фабиньо в средата на терена - дори само тези три разлики от онзи мач преди 2 години, сами по себе си са причина за промяната.
Това си е цял гръбнак на отбор. Всички останали - от двамата фантастични крайни бранители до това фамозно трио напред, просто разцъфтява край тях. И още нещо - здравата работа остава постоянна характеристика на този отбор във всеки негов компонент. Те не спират да работят един за друг и за отбора.
От старта на миналия сезон Ливърпул е изиграл 55 шампионатни мача. Загубил е един, има 8 ремита и 46 победи. Взел е 146 точки от 165 възможни. Това е забележително за отбор, който бе иронизиран като символ на непостоянство и уязвимост през годините, не мислите ли?
Поне за година, официално след събота, те са най-добрият отбор в света. Поне до месец май са и шампионите на Европа. Сега остава да се качат на трона и в Англия.
Предстои им най-трудната част от сезона с шест поредни много тежки мача: Лестър (гости), Уулвърхемптън (домакини), Шефийлд Юнайтед (д), Тотнъм (г), Манчестър Юнайтед (д), Уулвърхемптън (г). Плюс двубой за Купата на ФА с Евертън.
Той ще е голям тест за амбицията на този отбор да бъде шампион. Ако и той бъде издържан обаче, трудно може да се види какво друго може да го спре.
