Как можем да наречем бутането след мача между Тончи Кукоч и Георги Петков, освен глупост, която обаче, за съжаление, сме очаквали от такива като тях. Петков е виден провокатор, което в българския футбол се приема едва ли не като някаква благородническа титла. А Кукоч вече успя да докаже, че не мисли много, когато може да се изложи, но все още не сме убедени във футболните му качества.
С други думи, не особено умни пъчковци.
Не им стиска да се сбият като хората, ами се бутат отзад (Кукоч) и правят неумели имитации на нисколетяща кокошка (Петков) или там каквото е - само Георги, който беше много добър вратар, си знае. Защото при един хубав бой дори и БФС щеше да се принуди да ги накаже, пък сега всичко ще се размие, делегатът и други подобни ще се направят на ударени и на "героите" ще им се размине. Както обикновено.
Нелепият инцидент показа и ниското ниво на охрана на невралгичната зона между игрището и тунела. Когато Кукоч се залетя да блъсне Петков отзад вдясно от него стоеше един полицай, който само лекичко протегна ръка към него - да го спре ли или да го почеше? Тайна.
Проблемите в българския футбол са толкова много, а ние се вглеждаме в някакво глупаво сбутване. Да, глупаво е и не е кой знае колко важно, но промените започват от малките неща.
Петков е известно име в родния футбол, поведението му се следи от много хора - такива, които го обичат и такива, които го мразят. И той трябва да влияе положително на хората, които го гледат, не да се прави на маймуна край тъча. За Кукоч важи същото, но когато стане известен.
В идеалния случай ще стане така, но в действителност едва ли, като се имат предвид реалностите сред ритнитопковците. Защото освен смелост и достойнство, също така им липсват и първите 7 години, а те са невъзстановими. Примерите за това за безбройни, за съжаление.
