Едно събитие по уникален начин обедини усилията в празнуване на левскари и цесекари. Дори слависти и локомотивци се радваха. Кое е то? Мач на националния отбор?
Не.
Присъдата на Александър Томов - 9 години затвор за една малка кражба в размер на около 36 милиона евро, някои от които източени за сметка на ЦСКА.
Преди да се впуснем в лирични разсъждения, да уточним. Томов още не е в затвора, а може и да не влезе. Но самата присъда вече носи удовлетворение.
За историята ще остане загадка как човек, виновен за толкова завлечени и измамени през тези 21 години "преход към нещо си" е жив и на свобода. За цесекарите обаче всичко друго от деянията на този човек беше простимо. Но на 3 юни 2008 г. техният клуб стигна дъното, благодарение на Томов. Тогава обявиха, че ЦСКА няма да получи лиценз и отпада от евротурнирите. Унижение.
Сега поне до обжалването, което може да е успешно, цесекарите празнуват като победа в дербито. И познатият ни неособено фин роден футболен фолклор ще влезе в сила, за да нарисува картинката на Лупи в затвора.
Представете си гледката - чичо Томовата килия с плакат на Прамод Митал на едната стена, до него работен календар с местене на датите, върху който грее лика на головата машина Хосе Гарсес, а на тавана грубо издраскана емблема на ЦСКА с изписана цифра 60 в средата. На масата куп писма от Александър Гарибов, започващи с едно и също изречение: "Споко, шефе. Парите са непокътнати...."
Върху тях пощенска марка пак с 60 и емблемата на ЦСКА. Тази марка си е измислена и уредена от Томов на юбилея на клуба. Той като президент направи и пищна 60-годишнина, на която цесекарите се радваха. Но и досега новите собственици от "Титан" я изплащат - наем на НДК, масрафи, разходи. Все пак да отдадем заслуженото на човека - празненството си беше шик, уважиха го куп легенди.
Сутрините минават в писане на поне една глава от книгата на Томов с работно заглавие "Възраждането на "Армията", в която се описва най-славния сезон в 62-годишната история на клуба. После едночасова лекция по спортен мениджмънт, на която задължително колегите от другите килии трябва да си записват.
Следобедната разходка може да минава под звуците на Интернационала, а Томов да върви замислен в анцуг на ЦСКА, с гравирани букви А. Т. като на мениджър от английската Висша лига. Вечер - групово гледане на мач от Шампионска лига, естествено с участието на ЦСКА, а ако това (реалистичен вариант) не се случва, пускане на записи от сезон 2007-2008, в който армейците станаха шампион с 16 т. разлика. При омръзване от въртенето на едни и същи мачове, пуска се речта на Томов от коледното парти на ЦСКА през 2007 г., което никога не писва на затворниците.
Дотук с лиричното отклонение. Както се казва в някои филми to be continued... Ако до продължението Томов не влезе пак във футбола, вместо в затвора. Все пак сме в Страната на неограничените абсурди...
